ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Колкото повече бърка президентът Плевнелиев, толкова повече бърка. Така в стила на Мечо Пух може да се обобщи все по-неадекватното поведение на държавния глава. В десетката е и заключението на младия политолог Борис Попиванов: „Най-силният компромат срещу Плевнелиев би бил подборка от негови изказвания и интервюта“. А доколкото ролята на президента остава висока, логично е да очакваме от него нещо смислено за новия политически сезон.
Началото на този нов сезон е изпълнено с напрежение. Очаква се парламентът най-после да заработи в пълен състав, ГЕРБ да заеме местата си в комисиите и да се държи като истинска парламентарна опозиция. Управляващите им предложиха и места в ръководството на парламента и комисиите. В същото време протестиращите се събират на национален протестен митинг в деня на завръщането на депутатите. Този протест има амбицията да върне инициативата на улицата след отпускарското прекъсване. Не е известно до къде ще стигне ескалацията. Така въпросът война или мир, който си задаваме във връзка с напрежението около Сирия, се пренася в центъра на милото ни отечество.
И ето че президентът дава ценен съвет: „Надявам се всички политици, включително и правителството, да излязат от ежедневното противопоставяне, от битките, които се водят на всички нива, и да дадат отговори на най-важните въпроси, които народът постави.“ Колко разумно! Само че това го казва човекът, който още на 17-я ден от управлението на кабинета „Орешарски“ оттегли доверието си от него. Може би е променил мнението си, може би се извинява? Ами да го каже тогава. Междувременно авторитетното списание „Икономист“ определи позицията на президента като дестабилизираща: „Плевнелиев се превърна от до голяма степен церемониална институция в активен и често пъти пораждащ полемика участник в българския политически живот. Президентът не прави нищо за преодоляването на разделенията, нито за намиране на изход от безизходицата, създала се между протестиращите и правителството.“
За капак на своите разнопосочни послания, президентът апелира парламентът незабавно да обсъди положението в Сирия и българската позиция. Звучи добре, но каква е целта на това обсъждане. Да провокира междупартийно разделение и по един толкова остър проблем? До сега опозицията се упражнява да критикува позицията на правителството като „хаотична“ и „неопределена“, но не сочи алтернативен вариант. А алтернативата би била нескромно да се изпъчим с желание да участваме в наказателната акция срещу Сирия. При това да заемем позиция преди да е минало обсъждането в Съвета за сигурност на ООН, преди да знаем заключенията на комисията от експерти, преди да знаем какво се очаква от нас като съюзници.
Решението на ГЕРБ да се завърне окончателно в парламента е продиктувано очевидно от правилната преценка, че на фона на протестите партията все повече губи своята опозиционна роля и рискува да бъде изместена на втора позиция от Реформаторския блок. Една обновена ГЕРБ, без Фидосова и Цветанов, и с активна политическа дейност в парламента би се приела по-добре от общественото мнение. Но проблемът на ГЕРБ се казва Бойко Борисов и той не крие, че със стиснати зъби ще се принуди да кротува в парламента. На него като че ли повече му отива да се държи като главатар на банда, а не като държавник. Затова побърза да разсее добрите впечатления: „Не искаме нито зам.-председател на парламента, нито шефове на комисии, нито пък ръководството на международни делегации. Няма да легитимираме този парламент по никакъв начин. Пращам само редови членове на постоянните комисии, за да ги принудим да има кворум, а и да знаем все пак за какво се „пазарят.“ Очевидно Борисов трудно ще се откаже от позата на победител в изборите.
В рамките на тази измъчена преориентация на ГЕРБ е и новото отношение към автентичните десни, наричани сега благозвучно Реформаторски блок. Само преди няколко месеца този блок беше определян като творение на Иван Костов и Цветан Василев едновременно, сега ГЕРБ, макар и тромаво, но решително подава ръка на десните за сваляне на правителството и бъдещо общо управление. Последната оферта беше отправена не от някой друг, а от самия Цветанов. Радан Кънев отговори рязко: „Не виждам смисъл да сядаме на една маса с ГЕРБ. Цветанов в голяма степен олицетворява разликите между нашата и тяхната партия.“ Въобще въпросът за пътя, по който трябва да вървят реформаторите - с или без ГЕРБ - се превръща в ключов за едни нови избори, а и за бъдещето на десницата у нас. За десните най-удобен би бил един ГЕРБ и без Борисов, но възможен ли е такъв ГЕРБ?
Както обикновено постъпва в случай на офанзива, Бойко Борисов действа съгласувано с вечния интригант Георги Първанов. Те дори и не умеят да крият задкулисните си договорки. И сега, в този толкова труден за БСП период, когато левицата излиза от конфронтацията с протестите консолидирана, Първанов пръв откри новия политически сезон с почти програмно изявление, в което заявява, че Станишев и партията нямали никакъв полезен ход, политическата цена от съхраняването на правителството не можела да се определи. Верен на себе си, Първанов отправя и ехидни намеци, че нелегитимен кръг взимал важните решения в партията. Борисов веднага пое, че лична грешка на Първанов била издигането на Станишев и като по-непосредствен, разшифрова Моника Йосифова като участник в кръга около Станишев. Зарадва се на твърдението на Първанов, че БСП вече не е голяма партия, не пропусна да похвали и Татяна Дончева.
В навечерието на новия сезон една от малкото личности с европейско влияние у нас Симеон Сакскобургготски излезе с най-ясното си и категорично послание от последните години, в което отправи критика към ескалацията на противоречията и призова към диалог. А управляващите се „отблагодариха“, като не изпратиха почетна военна част в Рилския манастир за поклонението пред гроба на цар Борис. Намериха някакъв член в устава на гвардейците, където не пишело нищо за цар. И пропуснаха факта, че Борис Трети е бил 25 години главнокомандващ на българската армия и като такъв има право на почести. Въобще левите не са си изяснили своето отношение към миналото, за съжаление.
При такава неопределеност на политическите фактори, най-вероятно трябва да очакваме положението нито война, нито мир. Нещо като студена война в български граници.
