Борисов, магистралите няма да те спасят!

Премиерът се провали в борбата с корупцията и икономическата криза

Доверието към Борисов се топи. Не го казва опозицията, а държавната социологическа агенция НЦИОМ. По-сигурна индикация за спада на доверието при ГЕРБ от изследване на НЦИОМ едва ли може да има, защото от самото си създаване тя е подчинена на Народното събрание и винаги щади управляващата партия. Така, че последното проучване на НЦИОМ не е поръчано от опозицията или от злонамерени кръгове, които искат да навредят на премиера. Проучването на държавната социологическа агенция показва, че доверието към управляващите се срива и то с доста бързи темпове. Сривът на ГЕРБ се случва за трети пореден месец, а това вече е тенденция и симптом на криза. Социологическите проучвания, разбира се, не са най-важното нещо в политиката. По-важното е, че спадът на доверието към ГЕРБ се случва напълно закономерно. Даже по-късно, отколкото трябваше. По време на мандата си Борисов успя да излезе почти невредим от невероятни скандали, като този с „Мишо Бирата”. На пръв поглед тези скандали не удряха директно по неговия и на управляващите имидж, но се натрупваха в обществото под формата на напрежение. През последната една година задълбочаването на икономическата криза и непрестанните скандали около хора и действия, произлизащи от средите на ГЕРБ, започнаха да преливат чашата на общественото търпение. Борисов вече е в началото на фазата, в която всичко, което голяма част от хората считаха за негово предимство в началото на мандата му, ще се превръща все повече в негов недостатък. Това, което се приемаше за твърдост в началото, все повече ще прилича на хаос, народняшкото поведение на премиера ще се приема като некомпетентност и неспособност за прокарване на последователна политика, а честите му изцепки все по-често ще предизвикват гняв, вместо смях и симпатия. Борисов не е като предишните, но не е по-различен от тях. Тази констатация все по-често ще взима надмощие в общественото мнение. Премиерът вече не е извънсистемен играч, който се изправя срещу порочната система. Той е неин едноличен собственик и владетел. Едва ли има хора извън твърдото ядро на ГЕРБ, които да си правят илюзии, че българският премиер има сили и желание да се справи с организираната престъпност и корупцията. Едва ли някой си прави илюзии, че настоящото правителство е по-малко корумпирано от това, на тройната коалиция. Разликата е, че предишното управление действаше в условията на икономически подем и доходите на хората растяха с малко, но всяка година. Докато сегашното върши злоупотреби в условията на тежка икономическа криза и замразени доходи. Подобно поведение досега българските избиратели не са прощавали на никого. Затова и нито едно българско правителство в последните 23 години не е повтаряло мандата си. Магистралите и правителствената пропаганда няма да помогнат на Борисов. Когато убеждаваше хората да гласуват за него през 2009 година, настоящият премиер обещаваше да накаже всички участници в опорочения български преход и пое ангажимента в края на мандата му заплатите в България да бъдат на средното за Европа равнище. Тогава той не беше чувал нито за магистралите, нито за спортните зали. Преди три години хората не гласуваха за това, което им се предлага днес. Борисов беше избран, за да се справи с корупцията и престъпността и за да преодолее кризата в икономиката. В тези две основни задачи той се провали най-много и провалът му се вижда отдалеч. Тактиката на управляващите през последните няколко месеца е да представят успехите си. Премиерът иска да бъде преизбран в знак на благодарност за построените магистрали. Истината обаче е, че на изборите хората гласуват доверие, а не благодарност. Доверие се печели с план за бъдещето, какъвто Борисов няма. Той ни предлага в следващите четири години да се случва това, което се случва през последните три. В този смисъл премиерът бърка подхода, като се бори за благодарност, а не за доверие. Още повече, че едва ли има нещо, за което да му се благодари. Тази тактика накара вицепремиера Симеон Дянков да обяви, че българските пенсионери живеели доста по-добре от преди, но не го разбирали. Подобни изцепки със сигурност ще зачестяват с приближаването на изборите и ще засилват още повече негативните нагласи срещу ГЕРБ. ГЕРБ ще се бие сам. Няма опозиционен лидер, който да нанесе такива поражения на Борисов, каквито може да си нанесе той самият и каквито могат да му нанесат собствените му министри. Има и нещо, което няма как да бъде хванато от социологическите проучвания. Това е контролираният вот и фалшификациите по време на изборите. Със сигурност спадът на доверие в обществото ще тласне Бойко Борисов и Цветан Цветанов към този подход. На последните местни избори те демонстрираха, че ГЕРБ вече има изборна машина, която е готова да прегази всичко и всеки. На пръв поглед тази машина изглежда работеща и до днес. В структурите на ГЕРБ обаче тлее силно напрежение, което ще расте с наближаването на изборите. В структурите на управляващата партия има все повече лобита, все повече скандали и все повече хора, които имат интерес от това, управляващата партия да не повтори мандата си. Много от „спонсорите” на ГЕРБ ще въздъхнат с облекчение ако Борисов не е министър-председател, защото ще си спестят доста пари през следващите четири години. Искам да кажа, че има шансове изборната машина на ГЕРБ да бъде блокирана в последния момент от интереси вътре в самата партия. На този етап можем само да гадаем дали това ще се случи. Едно обаче е ясно още отсега – каквото и да направят ГЕРБ, те няма да имат пълно мнозинство в следващия парламент, а това означава, че догодина по това време Бойко Борисов няма да бъде министър-председател. След това ще започне и истинският срив на тази партия, която ще се окаже далеч по-малка и слаба, отколкото си представяме днес.