Борисов/Харизанов отлъчиха успешни министри. Смениха ги с хора, далеч по-свързани с ДПС. А Радев е твърд, пази своите...
Последвайте ни в Google News Showcase
Половин ден след като парламентът гласува рокадите в кабинета "Борисов" 3, рестартът на управлението и новото му лице бяха показани в "Панорама" чрез....
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Даниела Дариткова.
Депутат от ГЕРБ от 2009 г. – вече в 4 парламента. Почти през цялото време председател на здравната комисия.
Свежо, ново лице в управлението, което символизира възраждане на третия кабинет на "Борисов" 3.
Наистина не е сериозно.
Не е искрено.
Бойко Борисов (кръгът около Георги Харизанов) изтъкнаха най-общо три причини за ремонта на правителството:
1. Подозрения за връзки с ДПС на някои от министрите
2. Обновяване с нови и експертни лица, които да отговарят на някои от вижданията на протестите
3. Рестарт и подсилване на управлението за борба с икономическата криза
Всичко хубаво, но както каза на една пресконференция Мустафа Карадайъ:
„Да, да, ама...“
За Емил Караниколов, Младен Маринов и Владислав Горанов има само и единствено съмнения и слухове за връзки с ДПС. За Караниколов съмненията са косвени покрай обвиненията, че Сидеров и ДПС са скачени съдове (идващи основно от други политици), докато за Маринов няма нито сянка за намек или обвинение, като изключим разсъжденията на Христо Иванов.
Чисто имиджово, това не е така за новите министри. Проф. Костадин Ангелов едва преди седмици публично похвали Делян Пеевски за даренията му. Дали похвалата е оправдана или не – няма значение, но думите на проф. Ангелов ще останат завинаги в стотици сайтове и той ще бъде сочен с пръст.
Подписите на Лъчезар Борисов като шеф на надзора на ББР стоят върху десетки кредити, част от тях напълно открито свързани с бизнесмени, близки до всички партии, включително ДПС.
Новият министър на МВР Христо Терзийски е сниман как ръководи отбраната на летните сараи на Росенец от протестиращите също едва преди няколко седмици. Министър Терзийски е в цивилни дрехи, доминираща стойка и ръководи силите на реда. После иди обяснявай, че е командирован от София и нямало как да не иде.
Та тези смени изглеждат ли ви като убедителна, дори само имиджова еманципация от обвиненията за връзки с ДПС? За старите министри имаше съмнения, за новите има интервюта, снимки, подписи и директни връзки с движението (с уточнението, че ДПС е легитимна партия).
Да отидем и на втората точка – нови и експертни лица ли са Борисов, Николова, Терзийски и Ангелов, отговарят ли те на вижданията и идеите на недоволните хора от средната класа?
Министър Борисов е прекарал цялата си кариера в Министерство на икономиката – нека обясни на програмистите в Бизнес парк София как чиновник ще привлича ICT инвестиции. Министър Николова е с абсолютно аналогична автобиография и се потапя в тежко закъсалия туристически сектор, зависещ от международни пазари.
Министър Николова вероятно няма нито един личен или професионален контакт с чуждестранен бизнесмен и не е ясно с какво ще допринесе за и без това затъналия в бюрократизъм сектор на туризма.
Министър Терзийски е не само дългогодишен държавен служител, но и влиза в конфликт с визията на по-либералната средна класа (дори и в България), че силовите структури не трябва да бъдат оглавявани от „силоваци“, а от цивилни експерти.
Та и вторите аргументи на Борисов (и Харизанов) са в тежък конфликт с реалността – новите министри нито са нови лица, нито смайват с особена експертност, камо ли пък да отговарят на визията на протестиращите.
Третата опорка за борба с икономическата криза пък е най-абсурдната.
Тук трябва да се признае, че нюхът на Борисов донякъде е правилен – при една разразяваща се жестока световна икономическа криза, балансът на Министерство на финансите и Министерство на икономиката с принципали Горанов и Караниколов беше очевидно нарушен и в полза на финансиста.
Достойнствата на Горанов за финансовата стабилност, ниската задлъжнялост и влизането на България в ЕРМ2 са безспорни. Но също толкова безспорни са провалите на МФ под негово ръководство като министър и зам-министър – данък „колиба“, данък „лихва“, данък „уикенд“, безропотната подкрепа за вдигане на минималните и максималните осигурителни прагове, неубедителният контрол върху незаконното производство на алкохол (спряно от прокуратурата), промените в Наредба Н18, постоянният хаос в поведението на Комисията за финансов надзор след напускането на Стоян Мавродиев (който макар и противоречив като политик, държеше предвидима линия и ред в сектора), кулминирал във фалита на „Олимпик“, за който пешкира беше опран от най-малко виновната Ралица Агайн, инсталирането на далеч по-отговорната за „Олимпик“ Караиванова на ръководен пост в Европейската банка за възстановяване и развитие (което блокира реални ползи за България от банката), хаосът в Държавна комисия по хазарта (отново подреден от прокуратурата), и т.н.
Или накратко казано, Владислав Горанов управляваше почти блестящо бюджета и финансите на държавата, но все по-разширяващото се негово влияние в сферата на икономиката раждаше скандал след скандал и провал след провал. Насреща в защита на икономиката пък стоеше относително младият и неопитен министър Караниколов с нулев опит в частния сектор и реалната икономика, който се доказа като относително умел администратор във ведомството, но така и не показа някакъв безспорен успех – стратегическите инвеститори не само се изплъзнаха за пореден мандат на България, но и няколко напуснаха нашата страна (Хюндай Хеви Индъстриз), или се опитаха безуспешно да го направят (ЧЕЗ).
Усещайки заплахата от наистина катастрофална икономическа криза, Борисов правилно започна да аргументира оставането си във властта с икономическите политики.
Но какво прави по темата?
Заменя администратора Емил Караниколов с администратора Лъчезар Борисов – де факто същият министър, дори с по-малко политически и ораторски опит. Заменя донякъде неумелия в провеждане на икономически политики Горанов с дори нежелаещия да си помисли за икономически мерки Ананиев.
Следователно, Борисов може би правилно „надушва“ заплахата в икономиката и слабостта в неговия екип по тази тема, но с новите рокади превръща слабостта в почти пълна неспособност.
В крайна сметка лутането на Борисов и смяната на министри с откровено прозрачно фалшиви мотиви буди съмнения във визията и силата на министър-председателя да контролира ситуацията. А при всички оправдани критики към Радев бившият летец засега излъчва както ясна визия, така и сила да я отстоява. Макар и с юмрук и в полза на обвиняеми. Но е твърд. Пази и своите хора, каквито и прегрешения да имат.
Хаосът в кабинета и отлъчването на доказани, макар и не изцяло успешни министри, с абсурдни оправдания, заплашва ако не успехът на ГЕРБ на парламентарните избори, то способността на партията да се противопостави на Румен Радев на президентските избори.
И всичко това дори и без да отчитаме ефектите от предстоящата икономическа криза.
