Последвайте ни в Google News Showcase
Преди няколко дни беше представена Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията 2015-2020 г. Коментарите на част от наблюдателите бяха, че това е поредният мъртвороден документ, от който ефективен резултат няма да се получи. Самите автори са на обратното мнение. Според тях шансовете за успех на тази стратегия не са малко и ако има известна несигурност, тя е свързана с основно тактиката – кой, кога, с кого, колко. Има и трета група, която е съставена от последователи на политическата есхатология – всичко е приключено, нищо и никой не може да ни помогне, чакаме края.
Да си призная, не споделям нито едно от трите мнения. Нито съм безразсъден оптимист, нито пък съм от онези, с потъналите гемии. Иначе, споделям категоричното мнение на омбудсмана изразено на пресконференцията, на която беше представена горната стратегия - че битката с корупцията не може да става за сметка на нарушаване на човешките права:
„Не искам да чувам в България да измерваме ефективността на реформата с броя на влезлите в затвора, били те и политици. Това е несериозно“. Константин Пенчев добави, че ако някой от законите нарушава човешките права, ще използва правомощията си. Прав е – законност не може да се утвърждава с беззаконие. Мисля обаче, че все още има немалки шансове за успех във войната с корупцията. Истински важното, рецептата за успех, се съдържа в няколко детайла. Нали знаете – хората не се спъват в планини. Правят го в камъни, понякога „дребни“ наглед. Затова е добре да си дадем сметка за няколко от тези неща.
Първо, корупцията в България не е аномалия, не е отклонение, а същинската нормалност. Както беше казала някъде американската изследователка Гертруд Химелфарб: „Когато отклонението от нормалността започва да се смята за нормално, тогава нормалното започва да се смята за отклонение от нормалността“. Ето ви в синтезиран вид отговор на вечния, екзистенциалния въпрос „Кога ще се оправим?“. Ами когато започнем да мислим, избираме и действаме нормално. Тогава ще се „оправим“. Корупцията е началото на всички начала тук. Тя е алфата и омегата на политическата, финнасовата, стопанската и която се сетите още практика в отечеството. Практикуват я почти всички - без свян, без видимо притеснение /с притеснение е същото, пак я практикуват/. Корупцията гарантира функционирането /горе-долу/ на важните /и не само/ неща в България. Всеки опит за настоятелното й и ефективно прекъсване ще има характера на челен сблъсък, от който трудно можеш да се измъкнеш невредим. Затова в България няма кандидати за челни сблъсъци с шампионите в корупционните опитности. Тъкмо обратното - има безброй кандидати за обратното. Второ, не знам какви хора ще се пробват на полето на антикорупцията, но няма да стане с персони като досегашните.
Два примера. Буквално преди дни беше най-накрая отстранен като шеф на отдел „Анализи и развитие“ в БОР-КОР Христо Смоленов. Едва ли ще намерите много хора, които на прима виста да си спомнят кой пък, аджеба, беше този. Аз понеже внимателно съм чел личното му и работно дело като агент „Андрей“ на Шесто управление на Държавна сигурност, ще Ви кажа – не са много случаите, когато в документите на секретен сътрудник на ДС да може да прочетеш едно към едно фразата:
„Успешно е решавал задачи на органите на ДС по време на командировки в чужбина - Канада, САЩ и Австрия, като получените данни са предоставяни на органите на КГБ.“ Нека го кажа пак, за да няма вечно неразбрали – доскорошният шеф в БОР-КОР Христо Смоленов, през 80-те години е доставял информация и данни, предоставяни услужливо на съветския КГБ! Ха сега идиотите, по брой на които на квадратен метър територия България е на първо място в света, да започнат да реват като сарански мечки. Фактът, обаче си е факт. И още един пример – зам.-шеф на БОР-КОР допреди две години беше Петко Сертов, известен с непреодолимия си копнеж по внезапните изчезвания. Този човек преди това е бил шеф на ДАНС. По-преди това е бил в ЦСБОП – и той се пише голям спец по антитероризъм като Христо Смоленов. А още по-преди Сертов е бил обикновена комунистическа кука от ВГУ-ДС, по френска линия. Ако ме питате за откровеното ми мнение и двамата са – хвани единия, удари другия. Но някой разчиташе на тях да борят корупцията. Грънци, ще борят друг път. Не може да си работил за КГБ, не може да си бил репресивен работник от органите на ДС и да бориш корупцията. Все едно да назначим Владо Кузов да бори педофилията – не може, няма как да стане, той това практикува. Има базови правила и никой не може да ги преодолее, да мине през тях. Едно от тях е, че ако си част от проблема, няма начин да си и част от решението му. В същия БОР-КОР главен секретар и в момента е щатен служител на Шесто управление на ДС. Дафин Маламов се казва и обявен за такъв с официално решение на Кимисията по досиетата. Това е абсурдно – четвърт век след уж края на комунизма и извратените му практики, служител на репресивната политическа машина на режима да бори корупцията. Няма как да стане, та тази машина е в основата на една голяма част от корупционните практики. Затова няма да може да минем без базова лустрация. Как точно ще се казва и облече в закон – това са детайли. Но без нея няма да стане. Същият Дафин Маламов е доведен в БОР-КОР от първия председател – Румен Миланов. Същият, който беше определил Сертов за своя дясна ръка. Германският баща пък на БОР-КОР, Ролф Шлотерер, лично поканил Христо Смоленов за обучаващ аналитик /първо/, а след това и за шеф на анализите там. Той си го призна сам в едно интервю. Чудя се как е възможно такова лекомислие в преценката и неразумност в действията. Също като бившия американски посланик Джон Байърли, който когато се разбра през 2008 г., че представителят ни в НАТО Любомир Иванов е бил щатен сътрудник на Държавна сигурност, коментира:
„Ще работим заедно с тези хора, защото в България те са много”. А ние очаквахме ЕС, НАТО и САЩ да станат нещо като своеобразен „политически борд”, който да измете най-накрая десарската камарила, отровила живота на милиони българи. Ще трябва да ги изметем сами.
И накрая, от особена важност ще бъде персоната, човекът, който ще се наеме с чистенето на корупционните Авгиеви обори. Повярвайте ми, това е от ключово значение. Тази работа може да свърши само смел, груб човек, персона с кофти характер, но задължително цинично интелигентен и с хипер изострена сетивност към детайла и информацията, която носи. Добре е да няма приятели, да не цени всички онези „малки“ човешки радости, които добре заплатеният от бандитите с бели якички комформизъм дава. Би било редно да е и без семейство и да е готов да изчезне завинаги след края на мандата си, защото при добра /дори не казвам много добра/ работа след 4-5 години, той ще е най-ненавижданият човек в България. А името му ще е изписано на немалко куршуми. Представям си го нещо общо между Жозеф дьо Местр, Джон Уейн и Монк, циничен „кентавър“, който няма да се поколебае доброволно да нарисува мишена върху себе си. И задължително да има отговор на въпроса, който Джим Малоун /Шон Конъри/ задаваше непрестанно в „Недосегаемите“: „Докъде си готов да стигнеш?
