ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът Румен Радев води открита и ожесточена война с премиера Бойко Борисов. Тя е за властта в България и вече не става дума просто за намеци. Днес той си позволи да унизи грозно министър-председателя, квалифицирайки го просто като лидер на партия ГЕРБ.
„Аз съм готов да приема лидера на партия ГЕРБ г-н Борисов и да изслушам неговата визия за справянето с корупцията по високите етажи на властта, за прекратяването на катастрофалния срив на инвестиции, за икономическото догонване на държавите от Централна и Източна Европа, които се откъснаха далеч напред по темпове на икономически растеж и качество на живот”.
Готов да го приеме?!
Така, както бил приел лидерката на БСП Корнелия Нинова с нейната визия.
Защо един случайно кацнал в президентството бивш военен си позволява да се има за нещо повече от действащ лидер на изпълнителната власт, управляващ с доверието на суверена – българския народ, кормилото на държавата? Защо му нарежда кога и къде да се яви и снизходително му подхвърля, че няма нищо против да го приеме, щом пък толкова иска?
Защото министър-председателят му позволява това. И не само той, ами и депутатите от партията, която ръководи. И не само те, а всички институции, които са управлявани от кадрите на въпросната партия. От комплекса да минат за много либерални, диалогични и демократични. Но народът знае друго – ако приведеш гръб, по нещо ще свистят тояги. И човекът от народа това и прави.
И ето как се стигна дотук.
Президентът Румен Радев още не е изхлузил военния ботуш, изживява се като пилот и бърка кабинета си на „Дондуков” 2 с кабина на изтребител. Това е разбираемо. Друго не знае човекът, носил униформа до онзи ден. Така е нормално да разбира един военен битката – атака, бой до кръв и победа.
Косвените жертви са неизбежни, разрушенията и хаоса след войната също.
По-опасното е, че вече две години не се намира кой да му каже, че вече не е в изтребителя, политиката не бойно поле, а жертвите на битката, която води, са мирни граждани, чиято демокрация и свободен избор поставя под съмнение, а вече се готви и да отнеме. И ако този някой не се намира около него, защото в екипа му логично е пълно с жадни за власт реваншистки настроение елементи, непипвали до момента държавен лост, това също е разбираемо. И ако те насъскват у него военния хъс за победа, ако умело набелязават целите му и го навигират, това също е разбираемо.
Не е разбираемо обаче бездействието на блюстителите на демокрацията в България – първата власт на Народното събрание в лицето на депутатите, както и съдебната.
Тези уж мъдри избраници на народа отдавна трябваше да бият аларма, че президентът Радев тъпче с военния си ботуш конституцията на парламентарната ни република, рушейки с атаките си авторитета на законодателна, изпълнителната и съдебната власт, които са над него. А също така забравяйки, че по закон той няма право на пристрастия, че е държавен глава на всички българи и не на последно място – че има предимно представителни функции и ако не може да помага на първата законодателна власт, то поне не трябва да й пречи, камо ли да я напада.
Радев стъпка с ботуша си и унизи депутатите още с първата си поява в парламента и като видя, че номерът минава и спечели битката, продължи с бодър марш към рушенето на останалите власти и институции. Нападна прокуратурата, критикува съда, и пак никой не го сложи на мястото му.
От няколко дни вече открито тъпче и конституцията, и правовия ред, и демокрацията. Подкрепя криминални бунтове, предвождани от килъри и групировки, метежи, целящи силова промяна на конституцията и държавния строй.
Щом премиерът е съгласен да „бъде приет” от по-нисшия по ранг в държавата от него президент, дали пък наистина този криминален преврат вече не е станал? И кой тогава е останал да брани конституцията и демокрацията, изразена като свободна воля на народа само преди година в полза на ГЕРБ и „Обединени патриоти”.
И най-важното – кой ще пази обикновените граждани, които са атакувани по улиците от криминалните групировки, узурпиращи с метеж властта, за да марширува на власт ботушът на Радев?
