ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Ангелов е новият председател на съюза на писателите, съобщи Христо Ганов, главен секретар на организацията. Поетът преводач победи прочутия си колега Георги Константинов в дуела за горещия стол. След като през януари общото събрание не успя да излъчи лидер за поста, сега 58-годишният Ангелов беше избран с гласовете на 201 от 291 делегати.
Битката между него и Георги Константинов беше много оспорвана и до последно не беше сигурно кой от двамата печели мнозинството.
Другата новина е, че Управителният съвет ще се състои от 13 души. С допълнително решение Венко Евтимов е избран за трети член на контролно-ревизионната комисия.
Боян Ангелов е сред близките приятели на предишния председател Николай Петев, който почина на 15 октомври миналата година.
"Ще се опитам да върна позицията на съюза, основан от Иван Вазов през 1913 година, като фактор за възраждане на българската духовност. През последните 25 години държавата не е направила нищо за организацията ни. Не са давани никакви помощи.
А това е отстъпление от една от най-висшите ценности на националната култура - нейната словесност", каза Ангелов в интервю за "От другата страна" по News7.
Поетът ще има доста трудната задача да се справи с натрупаните проблеми в съюза. Много от тях са свързани с липса на пари.
Боян Ангелов е завършил Софийския университет "Свети Климент Охридски" - философия и българска филология. Работил е в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Бил е главен редактор на списание "Читалище" от 1990 до 2002 г. От 1998 до 2004 г. живее и работи в Швейцария, където завършва антропософска педагогика и социална психология, по която има докторат.
Преподава и специализира в областта на гьотевистиката, антропософската естетика, историята на философията, социалната и педагогическата психология. В момента ръководи издателство "Български писател". Негови поетични книги и монографии са превеждани на 16 езика, включително японски и арабски. Самият Ангелов превежда от немски, руски, френски и гръцки.
"Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия","Античната философия и Българското Възраждане", "Справедливо е българинът да е българин", "Виделина" са някои от най-приносните му монографии.
