ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Истинска истерия се разрази в социалните мрежи около образа на Боян Мага – един от най-загадъчните образи в Българското средновековие. Повод за това е тв сериалът „Войната на буквите“ по БНТ, в който по сюжет главен герой е Баян – най-малкият син на цар Симеон.
Баян, който според легендите е известен като Боян Мага, търси тайната на изгубените древни български букви във времена на политически интриги, битки за надмощие и опити за спасяване на мира между Преслав и Константинопол.
На тази забулена в тайнственост личност е посветена и хитовата книга на издателство „Милениум“ - „Боян Мага. Мистерии български“, която в момента е сред най-търсените заглавия на пазара. От четивото става ясно, че като син на Симеон Боян е брат също и на св. Иван Рилски и на киевската княгиня Олга. Освен това е истинският основател на богомилството и Велик Посветен.
Представяме ви любопитен откъс от книгата.
Науката дава вече по-съвременна представа за двамата братя – Иван Рилски и Боян Мага, като емблеми на тогавашната духовност. Известно е, че и тримата синове на Симеон са завършили като него Магнаурската школа, духовен център, където са преподавани всички научни знания и са съхранявани всички световни тайни познания за живота и света. Заедно са образували нещо като духовен триумвират, приживе съпътстващ и след смъртта му продължаващ делото на Симеон. Петър става цар и администратор на България, съответно отговаря за официалната църква. Йоан, бъдещият светия Иван Рилски – е изцяло концентриран върху вътрешното си духовно извисяване чрез молитва и въздържание, оттегля се в Рилската пустиня и създава система за вътрешно пречистване и усъвършенстване, която предава на други, обединени около възприемането на тази система монаси. А Вениамин Боян като отпор на принудителното византизиране организира богомилските структури, които от своя страна разпространяват богомилското учение в световен мащаб.
След неуспешен опит за преврат срещу брат си Петър Йоан напуска светския живот, замонашва се и живее като отшелник. Основава светата Рилска обител и става известен като Иван Рилски. (...) За монасите в Рилския манастир е безспорен факт, че св. Йоан е брат на цар Петър, а в манастира се намира и стенописната композиция, изобразяваща срещата между двамата братя. Този сюжет е разпространен в още много български църкви. Върху него се базира и преданието за разговора между царя и монаха, в който двамата се обръщат един към друг с „брате“. Това обръщение може да е характерно при общуването между монасите, но е абсурдно един монах да нарече светско лице и при това самия цар и самодържец – „брат“. (...) Иван се държи свойски с пристигналия на посещение цар – едва ли би посмял да го стори, ако не ги свързва някаква особена близост. Разговорът между двамата става с писма, като цар Петър пише до монаха за общи мъки и страдания. Явно има предвид общ жизнен път, бунта на Иван срещу него и трудното решение, което Петър е трябвало да вземе за по-нататъшната съдба на брат си.
В кореспонденцията между двамата се намеква и за онова, което Иван Рилски иска да изкупи с първото си оттегляне в пустинята – говори се за проливане на кръв. Вероятно за онези братоубийствени войни, каквито са опитите на лишения от трона най-голям Симеонов син Михаил, и после Йоан, който според някои историци е по-голям от Петър и също се е чувствал ощетен и обиден от провизантийската политика на царя. Оттеглянето в пустинята и посвещаването на вярата е голямото извинение за пролятата кръв, което Йоан приподнася пред Бога, а пред брат си поема ангажимента да се грижи за духовното извисяване на България.
