Който напусне групата си в Народното събрание, да си заминава
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Браковете по сметка, вкарали различни политически сили в парламента, не издържат. Брачните свидетелства във вид на коалиционни споразумения раждат чудовищата на разпада на цялата политическа система.
Вляво и вдясно управляващи и опозиционни коалиции се пръскат по шевовете, а от разпраните дрипи се подава онази безпринципност и безнадеждност на политическото съешване, която доведе да пълното отвращение на гражданите от политическото представителство. И това е малката беля. По-голямата е, че със заявлението "не се интересувам от политика" те се отдалечават от собствения си живот, защото те може да не се интересуват от политика, но тя се интересува от тях.
Само за няколко дни две коалиции изтеглиха представителите си от шефски и редови постове в парламентарните комисии, едната оредя с един депутат, а другата преживя тежки пристъпи на шизофрения, като успя за има-няма 4 дни да смени представителите си в комисиите, да изгуби правото си да участва в тях, понеже част от депутатите ѝ се заканиха да я напуснат и накрая отново да се събере, но вече с по-дълго име.
Крак в парламентарните лъкатушения повлече неотразимата Ана Баракова, която още на старта на 43-ото Народно събрание обяви, че напуска тогавашната група на ББЦ, като я остави с 14 депутати. Почти паралелно ДПС оредя с двама, които изгони, понеже влязоха в парламента с преференциално гласуване и отказаха да се оттеглят в полза на водачите на въпросните листи.
Малко по-късно от групата на Патриотичния фронт излезе Велизар Енчев. След известно време БСП - Лява България изгони Георги Кадиев. После трус в партията на Ахмаед Доган изхвърли тогавашния ѝ лидер Лютви Местан, който повлече със себе си още 6-ма от групата. А днес с групата на патриотите се сбогува и Полина Карастоянова, след като колегите ѝ я отстраниха от шефския пост в комисията по култура и медии.
Шизофренията обаче удари дъното с процесите в Реформаторския блок, чиято група не се е разпаднала само формално. Коалицията, която е в споразумение с управляващата партия мандатоносител ГЕРБ, всъщност е цепната на две - на ДСБ и останалите. Хората на Радан Кънев се обявиха за опозиция, но във властта, а хората на Корман Исмаилов и военния министър Николай Ненчев се колебаят като средни селяни дали да влязат в ТКЗС-то или не - сиреч, дали да са управляващи или опозиция.
С групата от 4 политически сили, които участват в управлението и го подкрепят, се прости и цяла една партия в лицето на АБВ, която отече в опозиция, но без да се разпада като парламентарна група и още не избърсала сълзите от сбогуването с ГЕРБ, се хвърли в прегръдките на Народен съюз, търсейки нови коалиционни партньори за президентските избори.
В края на миналата седмица 6-ма от БДЦ пък заплашиха, че ще разпаднат групата, като я напуснат, обаче храбростта им устиска само 4 дни и блудните синове бодро се завърнаха в редиците ѝ. Така сума сумарум с днешна дата т.н. нечленуващи в парламентарни групи депутати са общо 12. Но въпросите, които тези турбуленции поставят, нарастват в геометрична прогресия.
Първо, какво кара различни партии да се съешват в коалииции, освен вълчия им глад да се докопат до парламента? Как подбират претендентите си за народни представители, след като на влизане в законодателната власт ги величаят като най-честни и добри, а на излизане или на изхвърляне от групите им ги овалват в катран и перушина?
И в крайна сметка как оттук нататък ще убеждават избирателите си, че само железни принципи и чисти помисли ги събират вкупом да щурмуват властта, защото, ако те нямат представа от хората, които издигат и налагат, как биха могли да имат визия за кадровото, камо ли за икономическото, социалното, здравното, образователното и т.н. развитие на държавата? И струва ли си оттук нататък избирателите изобщо да се заслушват какво им говорят и кой от тях им говори, при положение, че още на другия ден може да се окаже или той отвратен от партията или коалицията си, или те отвратени от него?
А след всичко това става безпощадно ясно, че не броят на секциите, не електронното гласуване, не машинното броене или каквито и да било други палеативни мерки ще върнат доверието на хората в политическите сили, а един много прост критерий - правилата, по които се създават коалициите, правилата, по които се подбират претендентите за народното доверие в листите и правилата, по които вее избраните депутати могат да остават такива. Защото ако някой от тези хора беше самостоен и събираше сам по себе си народната любов, те щяха да се кандидатират като независими и да влизат в парламента, а не да търсят патериците на партии и коалиции.
Затова стига вече лъжи, измами и мними любови! Който напуска парламентарната си група, т.е. политическата сила, която го е направила депутат, да напуска и парламента. Крайно време е този принцип да бъде възприет, защото иначе Народното събрание се превръща в някакво сборище от свободни електрони, които с брауновото си движение не просто дискредитират партиите си и парламентарната власт, но и цялостната политическа система.
