ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сякаш заел се да реализира на практика приказката на Джани Родари „Продавач на надежда”, англичанинът Майкъл Купър вече втора година сбъдва мечтите на много хора във Видин. А главният герой в тази приказка с щастлив край е едно 20-годишно момче на име Елвис от дом за изоставени деца, разказва в. "Монитор".На видинската улица „Пазарска” всяка сутрин е особено оживено. Кафене „Феникс” отваря врати и чака своите първи клиенти. То не е обичайното кафене, а училище, което дава възможност на изоставени деца да хванат занаят в ръце, усвоявайки тънкостите на готварството, хлебарството и сладкарството. За видинчани вече втора година кафенето не е изненада.
То е едно типично английско кафене, което предлага сладкиши, закуски, хлябове. Негов създател е англичанин, заселил се в страната ни преди години. За децата, които работят в кафенето, Майкъл Купър е готвач, учител и благодетел.
В кафенето всичко блести, носи се аромат на пресни сладкарски изкушения. Намираме 58-годишния Майкъл Купър, собственика на уникалното кафене, на обичайното му място в кухнята. С готварска шапка на главата шефът Майкъл тъкмо забърква в голяма метална купа поредното изкушение за гастрономи. На развален български, но винаги с усмивка се обръща Мик, както всички тук го знаят, към посетителите. Той е бивш главен готвач и 11 години директор на колеж по хотелиерство и ресторантьорство в Норич (Великобритания). Купър избира България за свой нов дом през 2008 г. Заселва се в прословутото с червените си вина видинско Ново село, където и до днес живее заедно със съпругата си Кристин на брега на голямата европейска река Дунав.
Първото, което поразява англичанина, не е красивата природа на дунавския бряг, а съдбата на изоставените деца в България. С тях се сблъсква в Ново село, където има социален дом. Така Майк започва разказа си на чаша кафе и английски сладкиш.Едва установил се на българска земя, той се заема да помогне на тези деца, убеден, че не е справедливо те да нямат своя шанс и възможности за по-добро бъдеще.
Първо чужденецът започва да води безплатни курсове по готварство за децата от социалното заведение. Успява да привлече в благородното си начинание и много свои сънародници, които отрупват с подаръци децата от дома и живеят във Видинско. С болка разказва за съдбите на много деца, живели и възпитавани в български домове за сираци, за това, което е наблюдавал в Ново село. И обобщава, че във всяка държава има безработни, има ги и в България, но като че ли тук няма много програми, които да обучават децата в неравностойно положение за самостоятелен живот след излизането им от институциите.
Затова решава да направи „Феникс кафе” и да го финансира като единствен начин да реализира идеята си да помага на тези деца. „Убеден бях, че това е единственият начин да създам някакъв модел за тези млади хора, които имат нелека съдба като деца споделя Майк. Вложих в начинанието около 45 000 лева. Три месеца ми отне да превърна помещението, което наех стар магазин, в кафене”, спомня си перипетиите англичанинът.
„Мотото, което ме окриляше през цялото време, беше да създадем възможности за реализация на младите хора и да постигнем успех”, казва Майкъл, който упорито във времето учи и български. Майк спазва няколко правила в своето ежедневие и работата в кафенето: никога не обижда децата, които обучава и работят в кафене „Феникс”.
Докато в годините Мик въвежда младите в света на кулинарията, съпругата му Кристин пък учи децата от дома на английски. А любовта на семейството към книгите е несъмнена. Затова и всеки влязъл за първи път във “Феникс кафе” е изненадан от малката библиотека, която вижда в кафенето. “Всеки може да чете, докато си пие кафето при нас. Както в 17 часа, според английската традиция за чай, така и по всяко време", с усмивка показва книгите Мик.
Въпреки трудностите и тромавото законодателство в България Мик не се предава в реализацията на своята идея по създаването на кафенето, разказва Валентин Аспарухов, партньор в благотворителните начинания на англичанина. Валентин е и член на основаната от Купър неправителствена организация “Финикс инспайър”. Зад създаването на “Феникс кафе” застават Фондацията за социална промяна и “Тръсел тръст” (Великобритания). Всички те преследват още по-амбициозна цел отваряне на “Феникс кафе” навсякъде в България, където има жилища от семеен тип за младежи без родители.
Много други деца като мен се нуждаят от помощ, споделя Елвис, който не е сирак, но 12 г. е прекарал в социалния дом. Животът запраща момчето на чужди грижи, след като майка му умира, а бащата е принуден да го остави. Днес вече порасналият Елвис е взел живота си в ръце и здраво работи.
Работата ми в кафенето не е тежка, разказва Елвис. Имаме много клиенти и съм доволен от това. Майкъл ме обучава от две години и вече имам издаден международен сертификат за сладкар. Работя тук, в кафенето, и това е моят втори шанс в живота, разказа Елвис.
Елвис е благодарен на съдбата, че го среща с англичанина, но е благодарен и на Латинка Петрова, бивш управител на преходното жилище в Ново село. Защото тя е човекът, който се е погрижил за израстването на Елвис като личност.
„Познавам Елвис от 4 години. Мик, както всички ние наричаме Майкъл Купър, също работи с момчето от няколко години”, разказва за живота на детето Латинка Петрова. Елвис се оказа единственият, на когото му хареса да се учи на кулинарно изкуство и продължи да работи с Мик. Преди 3 години за пръв път бяхме в Англия, миналата година беше за 1 месец на стаж на Острова, откъдето се върна с по-голямо самочувствие. Несъмнено ролята на Мик е огромна, защото децата, колкото и да са добри, нямат подкрепата да се справят в живота сами, продължава разказа си Латинка Петрова.
Година по-късно младежът вече е помощник-готвач, а усвоява занаята на Купър едва от 2 години. Елвис напуска социалния дом, след като навършва пълнолетие и завършва средното си образование. Но не остава сам, защото до него застава Мик.
