ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Европа с твърд отговор на заплахата на американския президент Доналд Тръмп да наложи нови мита заради несъгласието на Стария континент Вашнигтон да придобие Гренландия.
Днес британският премиер Кийр Стармър излезе с остра реакция. Той нарече намерението на Тръмп дълбоко погрешно, показа БНТ.
Заплахата на президента на Съединените щати отвори дълбока пукнатина в Трансатлантическите отношения и постави под въпрос устойчивостта на съюзите, които десетилетия гарантираха сигурността на Запада. Какво още каза британският премиер, който е изправен пред най-сериозното външнополитическо изпитание от встъпването си в длъжност?
Реакцията на Кийр Стармър тази сутрин към заплахата от американски мита беше показателна, не толкова с това, което каза по време на брифинга на "Даунинг стрийт" 10, а с начина, по който го каза.
Британският премиер ясно определи тарифите, като напълно погрешни, но отказа да използва езика на конфронтацията. Това не е слабост, а стратегия.
Факт е, че Великобритания и Съединените щати имат най-дълбокото двустранно партньорство в областта на сигурността в света. Двете държави са в основата на разузнавателния алианс “Петте очи“, а ядреното възпиране на Обединеното кралство зависи технологично от американската система “Трайдънт“. Това прави открития сблъсък с Вашингтон не просто политически риск, а стратегическа опасност.
Стармър е наясно и с икономическите реалности. Съединените щати са най-големият индивидуален източник на чуждестранни инвестиции във Великобритания, а през последните години американските компании обявиха десетки милиарди паунди нови вложения в енергетиката, изкуствения интелект и отбраната. Търговска война би ударила директно британските домакинства, точно в момент, когато правителството се опитва да овладее кризата с разходите за живот.
Но има и червена линия, която Стармър ясно начерта. Това е суверенитетът на Гренландия. Подкрепата му за позицията на Дания не е символичен жест, а защита на международното право, принципът, върху който се гради следвоенният ред. Ако Великобритания приеме икономически натиск, като инструмент за териториални претенции, тя би подкопала собствените си аргументи в други конфликти по света.
Гренландия не е просто териториален спор. Тя е геополитически ключ. Островът е част от Кралство Дания, но има широка автономия и стратегическо значение заради местоположението си между Северна Америка и Европа. Вече десетилетия Съединените щати имат военно присъствие там, включително базата "Туле", която е жизненоважна за ранно предупреждение при ракетни атаки.
Важен акцент е, че международните договори позволяват на Съединените щати да разширяват военното си присъствие в Гренландия, но не и да анексират територията ѝ. Именно това предлагат датските власти, повече сигурност и повече координация, но без промяна на суверенитета. Отказът на Вашингтон да приеме този компромис тревожи съюзниците.
Военните учения в Арктика, които предизвикаха напрежението, са координирани в рамките на НАТО и са насочени към засиленото присъствие на Русия и Китай в региона. Русия вече възстанови бивши съветски военни бази в Арктика, а Китай официално се обявява за близкоарктическа държава и инвестира в инфраструктура и научни мисии.
Проблемът е, че ако една държава от НАТО заплашва други членове с икономически санкции заради териториален спор, това разклаща самата логика на Алианса. Колективната отбрана се основава на доверие и именно това доверие сега се поставя на изпитание.
За Великобритания дилемата е екзистенциална. Тя не може да си позволи разпад на НАТО, но и не може да легитимира политика, която подкопава международния ред. Затова Стармър търси деескалация не защото кризата е малка, а защото е твърде голяма, за да бъде управлявана с лозунги.
