ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес не подкрепя предвидените в ЗИД на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предложения, предвиждащи допълнителни правомощия за участие на прокуратурата в гражданския процес, заявяват от БСК.
В своя препоръка REC (2000)19/06.10.2000 г. до страните-членки за ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие Комитетът на министрите на Съвета на Европа ограничава участието на прокурора само до производството по наказателни дела. В сега действащия чл. 26 на ГПК е предвидено, че прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи, а интересите на държавата се защитават от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие.
Предвиждането на допълнителни правомощия за прокуратурата да започва граждански дела и да встъпва като страна в процеса, с оглед защитата на интересите на държавата и общините и на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, по своята същност е опит за установяване на "контрол върху контролните органи". Това е прецедент, с който се прехвърля отговорност от държавната администрация към разследващите органи, без с това да се увеличава усещането за справедливост в обществото.
В проекта липсват аргументи за необходимостта от разширяване на тези правомощия, нужните за това финансови и човешки ресурси, както и очакваните ефекти, заявяват от БСК. С оглед на заявените намерения за включване на разпоредите на оттегления ЗИД на НПК в Закона за съдебната власт, обръщаме внимание, че предлаганият текст, според който "в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа", съдържа множество неясноти, в т.ч.: Какъв е фактическият състав, който трябва да е налице, за да се пристъпи към "спиране на финансова операция или сделка с имущество"?
Кой и по какъв ред уведомява прокуратурата за наличието на "изключителни случаи"? Липсва дефиниция за "изключителни случаи". Не е ясно какво е правното действие на "спирането" по отношение на страните по сделката и на третите лица (нотариуси, съдии по вписвания, кредитори, органи по приходите и пр.), както и при неизпълнение на "спирането". Липсва легална дефиниция на понятието "спиране" на финансова операция или сделка с имущество: С какъв акт се извършва? Изисква ли се писмен акт? Подлежи ли на обжалване? Представлява ли административен акт? На кой етап "спирането" поражда действие - преди или след сключване на сделката? Какво е задължението на страните по сделката? От кой момент тече 48-часовият срок и какво се случва след изтичането му?
Какви са санкциите при неправомерно "спиране" на сделки? Липсват механизми за защита за страните по сделката за претърпените вреди и пропуснати ползи, в случай, че основанието за "спиране" на сделката отпадне и не се повдигнат обвинения. Не е направен анализ за съответствие на законопроекта с правото за Европейския съюз и залегналите в него основни свободи на движение на хора, стоки, услуги и капитали.
Считаме, че приемането на подобно законодателство само по себе си представлява антипазарна мярка, която ще се явява отблъскваща за инвеститорите, ще повлияе неблагоприятно върху бизнеса, инвестиционния климат, гражданския и търговски оборот. Същевременно, остават неясни ефектите, които биха се постигнали, чрез реализирането й, подчертават от БСК. Участието на прокуратурата в граждански дела създава условия за опасни прецеденти, като влиза в конфликт с конституционно установени и гарантирани свободи, с основни принципи на търговското право и гражданското право, в противоречие с демократичния характер на българското законодателство.
Настояваме, приемането на подобни мерки да става на базата на широко обществено обсъждане със заинтересованите страни, при ясно дефинирани цели, индикатори за постигането им и предварителна оценка на въздействието им, категорични са от БСК.
