ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вигенин, един друг деец, който седи като кръпка на поста, вика за решението на ЕП за "Южен поток": Искането на евродепутатите за спиране на проекта не трябва да се преувеличава”. Не казва, че трябва да се омаловажава, но подтекстът е точно такъв - не им обръщайте внимание.
Тия няма да мирясат, доде не ни извадят и от ЕС, и от НАТО… Накрая и от България ще ни извадят. Истината ви казвам!
И така, уважаеми зрители, вече сме в предизборна ситуация. 15 партии, 6 коалиции и петима независими кандидати, ще се борят за 17-те места, които ни се полагат в Европарламента. И ние би трябвало да се ориентираме какво предлагат за бъдеща Европа поне основните от тях, за да направим своя верен избор. Което е трудна, да не кажа непосилна задача, защото някои от тях не предлагат почти нищо от конспекта на предстоящите избори. Въртят и сучат като Мирча Кришан с краставицата…
Тематиката на предстоящия дебат беше представена в речта на президента по повод откриването на кампанията. Поне основните въпроси, на които партиите трябва да дадат отговор, бяха формулирани. Е, той, естествено, успя да ги омъгляви в свойствения си глуповато витиеват стил и дидактични нравоучения: „За или против членство в еврозоната и банковия съюз, за или против задълбочаване на политическата интеграция, за или против създаването на общ енергиен съюз, как да се балансират принципите на свободния пазар и на солидарността. Става все по-ясно, че има опасност ЕС да се раздели на център и периферия, на държави в еврозоната и държави извън зоната на общата валута, за повече или за по-малко интеграция, за разширяване или капсулиране на Съюза, за повече или по-малко Европа. Това са генерални въпроси и по тях в България не може да се мълчи…”
Да, де, ама се мълчи. Европейската проблематика се появява само спорадично в партийното говорене, като допълнение към вътрешнополитически тези и обещания, а често и опосредствано от отношението към Русия. Дебатът тръгна в посока, която подсказва, че той ще е просто тренировка за евентуалните предсрочни парламентарни избори наесен. Загуба или минимална победа на ГЕРБ гарантира статуквото. Ако разбира се ДПС не извърти някой номер на Станишев. Още по-сигурно става това, ако Реформаторският блок не успее да вземе поне един мандат. Защото ще се възпроизведе патовата ситуация от май 2013-та, която обезсмисля предсрочните избори. Защото дори и да победи на тях, ГЕРБ няма как да управлява. Гласовете едва ли ще стигнат за самостоятелно управление, а хората на Радан Кънев и Меглена Кунева засега са единствените вероятни съюзници на ГЕРБ в едно бъдеще управление.
И все пак тези избори ще покажат, макар и косвено, отношението на българския избирател към Европа и европейския път на България. Ще покажат дали несбъднатите очаквания към ЕС са поколебали част от българите. Може би ще се окаже, че сме вървели към Европа на различни скорости, че доста от нас са изостанали по пътя и за тях връщането назад е психологически оправдано. Колко са те, ще видим на изборите. И по това ще разберем европейци ли сме, или не съвсем…
Международната ситуация, в която се провеждат изборите, ще помогне да си изясним доколко устойчив и необратим е европейският избор на българските граждани. В това отношение особено показателен ще бъде вотът за „Атака”. Вместо на националистическа мобилизация, на тези избори Сидеров ще разчита на русофилските комплекси. Залага всичко на тази карта.
Той започна кампанията си от Москва. Сам по себе си този факт е върхът на цинизма. Горната камара на руския парламент му връчи орден „Звезда Отечества” за принос в развитието на отношенията между България и Русия и той беше много горд: „За мен като български политик, е голяма чест да получа ордена „Звезда Отечества”.
Говорит Москва: „Ние от „Атака” смятаме, че днес ЕС е марионетка на САЩ и на това трябва да се сложи край... В българския парламент единствено нашата партия каза ясно: „Признаваме референдума на Крим, против санкциите срещу Русия сме, против забранителните списъци на руски политици и бизнесмени сме”. Това се разминава с официалната позиция на правителството на България, но затова пък, когато у нас има правителство на „Атака” и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, която смятаме за братска страна…”
Амин. Бог да прости България! Мисля, че дори Драган Цанков се обръща в гроба.
От тази гледна точка резултатът на „Атака” може да се смята за точно преброяване на яростните русофили. Лично аз нямам обяснение за такова поведение. Не съм чул за гурбетчия, който да е предпочел Коми пред Мадрид, Рим или Лисабон, не съм видял емигрант, който се качва на полета за Москва и Санкт Петербург, не съм чул за българин, който да си държи парите в рубли… И затова не разбирам какво пречи на тези хора да осъзнаят, че ние вече сме избрали пътя си и няма връщане. Да, ЕС не е това, което очаквахме. И имаме основание да сме разочаровани. Но пък колко по-разочарован е той от нас…
БСП са като доктор Джекил и мистър Хайд. През деня водят европейска кампания, показват Шулц като мечка на избирателите си, говорят за фондове, Шенген, смяна на приоритетите… Нощем саботират европейската политика с позицията си по „Южен поток” и съпротива срещу санкциите срещу Русия… Малко нещо като позата на пияницата – „този дувар е мой, другият не го барай…” Сърцето на Станишев е в Европа, но разумът (интересите?) му е в Москва. Не случайно германският „Зюд дойче цайтунг“ писа, че с позицията си за „Южен поток“ България е показала кукиш на Европа. Социалистите се опитват да обяснят тази позиция с националните интереси, но тезата, че проекти като „Белене”, „Бургас-Александруполис”, Южен поток” и т.н. са в наш интерес е най-малкото спорна. Трябва да си с интелекта на Бареков, за да твърдиш, че „Южен поток” допринася реално за диверсификацията на енергийните източници. („Проектът трябва да се реализира дори в този си вид, защото ни е нужна диверсификация на източниците”.) С този проект се диверсифицират трасетата, а не източниците. Източникът си остава същият. Иначе едва ли Първанов, Станишев и Сидеров щяха да си дават толкова зор.
Разкрачената позиция на БСП донякъде може да бъде обяснена с конкуренцията на АБВ. Една ясна проевропейска позиция на БСП може да тласне част от червените симпатизанти към откровения лобист на руските енергийни проекти, автора на „големия шлем”. И да разпилее скъпоценни гласове.
Вотът за Атака, плюс този за АБВ и БСП ще даде общо това, което социолозите биха нарекли „по-скоро евразийска, отколкото европейска” ориентация…
И докато левите се чудят на кой бряг да акостират, Бареков все по-упорито превзема лявото. Тук идеите за Европа са в рудиментарна форма. Цялото усилие е хвърлено в българския дневен ред. Последният му хит е: „За една петилетка ще вдигнем държавата от руините.” Народна република България. Защото тя ще стане отново народна… „Ще изградим модерно образование, достъпно здравеопазване, държавата ще плаща социалните разходи на всички млади, на майките и децата, на хората с увреждания, на пенсионерите.” Пенсиите, да не забравите да си поискате и предните зъби! И най-важното - Бареков ще ни връща държавата: „Ще отнема Република България от ръцете на политическата олигархия и ще я върна обратно на народа.”
Ако не сте забравили, веднъж вече ни я връщаха. Червените. Или щяха да ни я връщат, но после решиха, че и на тях им трябва…
Няма нещо, което българският избирател да си е пожелал и Бареков да не му го е обещал. Ресурсно обезпечаване на желанията естествено не се споменава.
„Българите заслужаваме повече.” Ще си проличи на изборите. Ако българите не искат или не могат да разберат, че тази партия е замислена и организирана като патерица на ДПС, независимо от финтифлюшките с антидепесарска риторика, които Бареков се опитва да й закичи, значи наистина ще получат каквото заслужават.
ДПС няма нужда да обяснява нищо. Неговият електорат не чете, а голяма част и не мисли. Просто гласува, както му наредят. В противен случай престава да му върви… И затова простичко - "ДПС в Европа, Европа в България".
Гласовете за ДПС са неразличими в качествено отношение. Тук значение има само количеството. Лютвито каза, че ще се борят за 460 хил. гласа, 4 мандата. Което ме кара да мисля, че е възможно да видим и друга етнопровокация, освен издигането на Пеевски. Но агите могат и да решат да запазят това крайно средство за електорална мобилизация за предстоящите наесен парламентарни избори.
Най-ясно и категорично европейският избор е представен от ГЕРБ и РБ. Но и тук не може да се чуе много конкретика. Двете партии сякаш смятат, че да са изразители на европейските идеи е нещо, което и по право, и по заслуги се пада на тях. И се задоволяват с декларации: „Депутатите, които РБ ще изпрати в Европа, са единствените, които ще защитават европейското бъдеще на България. (Лукарски, СДС). „Ние избираме не шеста глуха линия, а първи челен коловоз на европейската политика.” (Радан Кънев, ДСБ). А на откриването на кампанията на ГЕРБ Жан-Клод Юнкер ги провъзгласи за „гарант за европейското бъдеще и прогреса на България.”
И за съжаление, това май наистина е така.
С една дума изборът за човек, който държи на европейската ориентация на страната ни не е голям. Навремето така изпитваше проф. Мерджанов по логика. Слагаше едно листче пред студента и казваше: „Иване, избирай!”
Омръзна ми да съм Иван…
