Последвайте ни в Google News Showcase
В над 100-годишната си история Българската телеграфна агенция има няколко не особено достойни периода, когато институцията се е превръщала в слуга на властимащите.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
След 9 септември 1944 г. БТА лека-полека влиза в коловозите на казионната журналистика, макар че и преди войната в нейните бюлетини властта (разбирай монарха и правителството) са се оглеждали като в лъскаво огледало.
Още по време на войните 1912 –1918 година БТА пускала за двореца и кабинета кратка сводка с информации от балканския печат за България. Под някои от тях услужливият чиновник (пардон, журналист) сервилно е питал с въпрос: “Трябва ли да да бъде предадено опровержение, моля?”. Кратко, ясно и разбрано – така както го правят повечето пресаташета в държавни служби и днес.
През 60-те и 70-те години на миналия век в агенцията започнали да излизат така наречените “бюлетини за служебно ползване”, които носели на себе си различни грифове на секретност и поверителност. Необходимостта на властниците да ги четат идвала от общо взето повсеместното незнание на чужди езици във висшите ешалони. За удобство “затворените бетеански бюлетини” били оцветявани с още един допълнителен цвят, който говорел красноречиви за степента им на секретност. За червените се знаело, че са “поверителни”, черните – “строго поверителни”, а сините – достъпни и за широката публика. Куриерските служби на номенклатурата от различните етажи на властта ги разнасяла и по различен начин – “отворените” бюлетини – сгънати на две, а по-секретните – в кафяв запечатан плик. Тиражите на “сводките” също варирали – от два до 500 екземпляра, в зависимост от номенклатурния ранг на абонатите. Много четен бил бюлетинът ЧППБ /Чуждата пропаганда против България/ излизал в периода 1977-1989 г. На бюрата на началниците с различен пагон пристигали редовно и издаваните от МИНФ (международната редакция на БТА) още два “безценни” бюлетина – “Служебен телеграмен” и “Служебен статиен”. Търсени и съответно много четени от номенклатурните абонати са били и специалните издания на агенцията закодирани под буквата “С”. Стари бетеанци днес и насън могат да си спомнят номерацията им: С-1, С-2, С-2А, С-2В и С-3. От тази серия най-строго тематичен бил бюлетинът С-4: в него отпечатвали материали, публикувани в чужбина за Първия човек в държавата. Всички тези “сводки” излизали в годините между 1975-1989-та. Най-наситена “издателската дейност” на поверителни бюлетини в БТА била по времето на главните директори Лозан Стрелков и Боян Трайков. От времето на първия е запазен един строго секретен доклад до министър-председателя Станко Тодоров. Лозан Стрелков, заедно с министъра на вътрешните работи Ангел Цанев, министъра на съобщенията Хараламби Трайков иска от правителството по-строги мерки за опазване на тайните на “сводката”: “Трябва решително да се подобри организацията по отпечатването, разпространението, ползването и сахрянаването на издаваните информационни материали за антибългарска пропаганда...да се осигуридобър подбор на кадри, които ще работят както в пункта за прослушване и записването на емисиите...с антибългарско съдържание на чуждите радиостанции, така и в редакцията на бюлетина и сводката.”
По времето, когато технически се заглушаваха емисиите на чуждите радиостанции “Свобадна Еввра”, “Дойче Веле” и “Гласът на Америка” специалните бюлетини на БТА са единственото място у нас където се печатат “Задочните репортажи за България” на писателя-дисидент Георги Марков.
През апогея на възродителния процес срещу българските турци (става дума за 1988-1989 г.) БТА подготвяла и специално издание с обществената реакция (у нас и навън) за събитията. Този супертаен бюлетин излизал само в два екземпляра – единият се четял от Тодор Живков, а другият оставал в секретния отдел на агенцията.
През втората половина на 80-те години властта свела до агенционото ръководство и то изпълнило една срамна заповед. Било разпоредено репортерите и кореспондентите на БТА в страната да събират и изпращат в София седмични обзори (сводки) за всичко, което са чули и научили като информация на улицата, в кръчмата, в трамвая, в магазина, в семейството...Диапазонът на събираните сведения бил буквално всякакъв – журналистите трябвало да докладват даже чутите вицове и слухове за властимащите. Събраното от всеки бетеанец – по 20-30 реда седмично, се пресявало и най-интересните новини, лакардии и вицове влизали в обобщен 3-4 страничен машинописен доклад. Той заминавал всеки четвъртък до ЦК на БКП в отдела “Средства за масова информация”. Оттам пък в още петък докладът “кацвал” по бюрата на членовете на Политбюро и секретарите на Централния комитет. По коридорите на БТА бързо-бързо определили събираната информация като “доноси”. Дали е точно така, все пак подлежи на известно съмнение. Защото според историка на агенцията Георги Ведроденски (и бивш шеф в нея) никъде в събираните материали нямало конкретни факти и конкретни имена. Старият бетеански лъв Ведроденски смята, че заповедта БТА да събира секретна вътрешна информация навремето е дошла от най-високо място - от самия Тодор Живков. Изглежда съвсем вероятно - защото по света това е позната практика от векове. И АП и ЮПИ (зад океана), и ТАСС (в Русия) и Франс прес (във Франция) и Би Би Си (в Лондон) открай време са обслужвали държавната машина (разбирай специалните служби) с обилна секретна вътрешна информация.
Тази специална вътрешна “сводка” била издавана от БТА чак до 10 ноември 1989 година. Около петдесетина журналисти (репортери, редактори и кореспонденти) я изпълнявали безпрекословно. Намерила се обаче и една “черна овца” в цитаделата на “Цариградско шосе” 49. Лили Тодорова, тогавашна пазарджишка кореспондентка на БТА (днес журналист във вестник “България днес”) абсолютно отказала да събира слухове и вицове за “вътрешно ползване” от властта. Шефовете на на агенцията без да се церемонят много-много просто й посочили вратата. Така синеоката бетеанка от Пазарджик била първия (и единствен), журналист уволнен заради позорната “секретна задача” на Българската телеграфна агенция.
