Починаха гъбари от Хасково, Смолян и Велинград
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Само за един ден починаха петима гъбари от Южна България. В Клиниката по токсикология на пловдивската болница „Св. Георги” вече няма свободни легла. Непрекъснато постъпват нови и нови пациенти, отровени с гъби, съобщи шефът й проф. Янко Илиев. За жалост въпреки усилията на лекарите, гъбари от Велинград, Смолян и Хасково си отидоха от този свят. Преди ден в болницата са доведени отровена жена и дете от Кърджали. Състоянието на майката е по-леко, но на дететето е критично. Екипите водят битка за живота и на 55-годишен пациент от Граф Игнатиево. Лекарите са се видели в чудо. „Докато не стихне есенната кампания за бране на гъби, всеки ден ще постъпват нови пациенти в много тежко състояние!”,каза проф. Янко Илиев.
Същата е картината и в Сливен, шестима отровени от гъби са настанени в реанимацията на болница „Д-р Иван Селимски”. Между тях са 70-годишен мъж и съпругата му, похапнали от диворастящите деликатеси. Д-р Кирил Славов от реанимацията съобщи ,че преди дни са били приети мъж на 66 години от Сливен и двамата му сина – на 39 и на 44 години. Между пострадалите гъбари има и сирийски бежанци, които най-вероятноот глад са брали и яли диви гъби.
Всичките тези гъбари са жертви на убийствената зелена мухоморка. Тя много прилича на едливите полска и ливадна печурка и расте когато времето е топло и влажно. Тази есен имаме рядкото съчетание на подходящ климат с много дъждове. Затова и гъби се намират в изобилие. Точно сега е царството на рижиката, полските виолетки, ливадната сърнела, припънките, коралките. И на зелената мухоморка. Достатъчна е обаче една минимална частица от нея, за да причини смърт. Токсините, съдържащи се в 5 г от мухоморката, стигат да убият 70 килограмов човек.
Но малцина от гъбарите-новаци знаят някои истини за безспорно вкусния и безплатен деликатес, който може да се окаже смъртоносен. Вярно е, че на челядинките, прахутките, коралките отровни двойници няма. Но ако в торбата с набраните гъби по случайност попадне поне една отровна, тя би могла да пусне токсините и върху ядливите гъби. Затова винаги изхвърляйте цялата кошница. Още: никога те не бива да се слагат в найлонов плик, защото от топлината образуват токсични вещества. Не бива да се берат в близост и до шосета и заводи, тъй като са склонни да натрупват отрови. Абсолютна заблуда е, че ядливите гъби имат приятен аромат, а отровните – неприятен и по това могат да се различават.
Печурката, например, не се отличава по аромат от отровния си двойник – бялата и зелената мухоморка. Рижиката, която е много вкусна панирана и маринована, има опасен двойник – това е лъжливата млечница. Двете гъби са напълно еднакви по външен вид, но когато млечницата се разчупи, от нея потича бяла течност, подобна на мляко. Гъбите не бива да се късат, пънчето им се режат с остро неръждаемо ножче. Но никога с него не трябва да се докосва отровна гъба. Защото токсините й остават по повърхността му и после се предават на ядливите.
Често хората берат една от най-вкусните гъби – манатарката. На тегло тя може да стигне и до 700 г., но пък има случаи, когато я объркват с двойницата й, силно отровната дяволска гъба.
Още: понякота почвата около ядливите гъби – в България те са около 200 вида, е замърсена с токсични вещества и те ги всмукват от нея, превръщайки се в смъртоносни. Това сподели журналистката Галя Асенова. Въпреки че е гъбар повече от 50 години, преди дни се е отровила с гъби. Досега никога не й се е случвало да обърка сърнелата, защото е трудно да не различиш двойника на тази гъба. Галя призова всички много да внимават с тях, да спрат да ги берат. Дори да внимават с култивираните печурки от магазина. Защото самата земя е отровена.
Според опитния гъбар Стефан Симов от Копривщица, в горите масово пръскат опасни химикали срещу вълци. Те са се просмукали в почвата и са отровили дори ядливите гъби.
Кой всъщност ги бере и рискува живота си? Тази есен бедни и гладни хора буквално окупираха гори и ливади в цялата страна, пълнейки чували с гъби. Защото изхранват семействата си с тях. Белята е, че в желанието си да ги запазят и за лютата зима, често ги слагат в буркани. Чакат да заври водата в казаните около тях, да се получи вакуум, който да всмукне капачката и ги изваждат. Без да подозират за една тънкост – пълна стерилизация на гъбите става само, ако са подложени на топлинна обработка при 118 градуса по Целзий, не по-малко. Иначе започва разлагане на белтъка, основа тяхна съставка, и се получават отровни вещества. И хората се заразяват от ботулизъм.
Лечението на отровените с гъби е изключително трудно и скъпо. Налага се да им се прелива най-малко по 3 литра кръв на ден. Защото в повечето случаи хората постъпват в болницата, когато отровата вече е съсипала черния им дроб. Често пациентите биват поставяни на изкуствен бъбрек, за да се изчисти напълно организмът им. Но изходът за много от тях е летален. А оздравелите никога не могат да са сигурни, че организмът им не е претърпял някакви непреодолими увреждания. Те могат да се появат и след години и да се окажат фатални за млади и възрастни.
Съществува гаранция, че няма да пострадаме от гъби, дори от култивирани от магазините. Просто трябва да се откажем да ги ядем. Ако разбира се не сме 100 процента сигурни ,че ги познаваме не горе-долу, не добре, а отлично. Общинска служба към централния пазар във Виена например дава безплатни съвети на гъбарите дали са набрали отровни гъби. Изследването им става с микроскоп и миналата година благодарение на това са успели да спасят 242-ма австрийци от сигурна смърт. На специална гореща телефонна линия феновете на тази хранителна екстра също могат да получат полезни съвети.
У нас подобни мероприятия няма и не се предвиждат. Остава единствено чувството ни за самосъхранение, лична отговорност и култура при брането на гъби. Да не правим като онази учителка от Пловдивско, за която разказа проф. Янко Илиев. Жената три пъти е постъпвала в болницата, отровена от гъби. Не е ясно обаче дали на четвъртия път лекарите ще успеят да я спасят.
