Бунтът започна

Хората казаха „Стоп!” на милиционерските номера

След дълго бълбукане, в събота 17 февруари вулканът най-сетне изригна. Започна обичайният в такива ситуации български бунт. Последва паника и пълна парализа на властта. На следващата сутрин Бойко Борисов уволни Симеон Дянков. Който пък няма нищо, ама абсолютно нищо общо с протестите нито на зелените, нито на ограбените от монополите. След обеда въздухът се напълни със слухове за скорошна оставка на самия Борисов. А всъщност нищо чак толкова страшно не се беше случило. Просто гръмнаха първите залпове на бунта. Палаткови лагери, денонощни бдения, шумни битки с полицията, щурмуване на обществени сгради, барикади и огньове... От тези атрибути на големия български бунт още нямаше и помен. Защо изведнъж рухна къщичката от карти на ГЕРБ? Известно е, че висшите ГЕРБисти не са смели хора, дори – клонят към боязливост. Ама чак толкова... Случи се нещо малко по-различно. ГЕРБ бяха смаяни от събитията и парализирани от тях, защото изобщо не ги очакваха. Защото бяха убедени, че са оплели цялата държава и народа й в мрежите на елементарен милиционерски контрол. Да видим как се развиваше този сюжет, който така замъгли мозъците на властта. Има голяма разлика между милиционерите, населявали пределите на Народна република България и полицаите, населяващи нормалните западни страни. Милиционерите пазят властта от гражданите, полицаите пазят гражданите от бандитите. Затова милиционерите предимно дебнат какво си говорят гражданите – оттук е технт колективен прякор „Ушев” (от „ухо”). От време на време сплашват някой по-опърничав гражданин, за да уплашат останалите. Когато искат да накиснат цели групи граждани – или да ги скарат помежду им – правят елементарни постановки, наричани „активни мероприятия”. А когато от време на време се сещат да погнат някой разбойник, обикновено се провалят. От 2009 година ни управляват милиционери, с всички произтичащи от това последствия. На всяко случващо се нещо реагират като милиционери и се опитват да решат всички въпроси на държавата с милиционерски хватки. Днес, усетили как властта им се изплъзва, отново забъркват милиционерската манджа, която вече бъркаха в самото си начало. Резултати пак няма да има и те ще са отново потресени от това. Да си припомним. Още взели – невзели властта, веднага се заканиха да натикат в миша дупка предишните управляващи и бандитите. Арестуваха бивши депутати и министри, дори двамина изправиха на съд. И – нищо. Зареди се сериал от показни акции срещу различни разбойници, снабдявани със запомнящи се имена – Килъри, Нагли, Октоподи, Граждани, че и Дупета. Пак не излезе нищо. Все пак успяха да докарат до присъда емблематичните братя Галеви, но те пък най-спокойно им избягаха. Повдиганите против прокурори и съдии обвинения се разпадаха, а криминалните случаи, оказали се свързани с висши ГЕРБисти, бяха незабавно потулвани. По-недоверчивите граждани от самото начало забелязаха, че в устрема на ГЕРБ срещу разбойниците в държавата има странни „бели петна”. Така и не се случи например акция „Пещаците”. За зловещата варненска българо-руска групировка ТИМ властта отказа да разговаря, а споменаването на Румен Николов-Пашата се оказа категорично забранено. Знаейки за обвързаността между разбойниците и милиционерите, въпросните граждани заподозряха, че изобщо не става дума за въвеждането на ред в държавата. А за схватка между една група милиционери и разбойници с друга група милиционери и разбойници. Тези подозрения се оказаха основателни когато, в началото на 2010 година в медиите започнаха да изтичат записи на телефонни разговори между висши държавници, в които разговори се обсъждаше всичко друго, но не и въвеждането на ред в държавата. Очевидно някаква група милиционери и разбойници даваше знак на управляващата да внимава, докъде ще стигне. След известно време „изтичането” на записи спря – сигурен знак, че някъде по върховете двете групи са се договорили да не си пречат. ГЕРБ престанаха да се правят на полицаи и започнаха да играят ролята на строители на магистрали. По същото време млъкнаха медиите, подчинени от властта с характерните милиционерски методи на шантаж, изнудване, подкупване и различни форми на „респектиране”. Но милиционер в торба не стои. Когато през 2012 година започнаха масовите граждански протести, властта се захвана да респектира особено недоволните граждани. Да се обясняват в РПУ бяха привикани различни протестиращи от София, Варна и Пловдив, както и Мишо Шамара, Коко Босия, младеж от Варна, снимал спящи на служба полицаи, че и наша скромност. Това бяха невинни закачки в месеците когато изглеждаше, че докато Бойко Борисов играе строител на съвременна България, ще види втори мандат във властта. След като обаче той по детински загуби ядрения референдум от края на януари 2013-та, дори най-изоставащите разбраха, че краят на неговата власт наближава. Милиционерските среди отново се разделиха на две – за и против Борисов – и започнаха да въртят обичайните си номера. Към медиите отново потекоха „чувствителни” материали. Гръмна скандалът „Буда”, хвърлящ светлина върху връзките на премиера с престъпния свят в миналото. Отначало с този случай се занимаха само последните останали „нереспектирани” от ГЕРБ медии – Биволъ, ПИК, Дневник, Сега. Останалите се ослушваха, докато получат някакъв сигнал „свише”. И очевидно го получиха, тъй като с денонощие закъснение и те се заеха с „Буда”. Откъде получиха зелената светлина? Няма откъде другаде, освен от някакви среди във властта, в чийто интерес е скандалът да се разраства. На питанията на изпотени и пребледнели главни редактори отговорът очевидно е бил нещо като: „Не бойте се, момчета, публикувайте, всичко върви по план.” Така разбираме, че гледаме същия филм, като през 2010-та. Тогава, някаква група ченгета предупреждаваше управляващата група ченгета да внимава. Сега, някаква група ченгета дава знак лично на Борисов. Може би идеята е да го заменят с някого от своите среди, с когото си мислят, че могат да спечелят изборите. Може би да накарат Борисов да им свърши някаква работа, докато все още е на власт. Тези неща са очевидни и в някаква степен – скучни. Последва обаче нещо доста по-интересно. След гръмването на скандала „Буда”, за пръв път от много години видяхме следи от „активни мероприятия” – милиционерски постановки, целящи да скарат едни граждани с други и да отслабят съпротивата срещу властта. Репетицията беше още по време на кампанията за ядрения референдум. Следи от милиционерски отпечатъци личаха навсякъде в скандала, разтърсил десните среди, между решилите да гласуват с Не и решилите да бойкотират, за да провалят референдума. Този спор следваше да се очаква. Но прерастването му в скандал, по време на който големи групи съмишленици се изпокараха до кръв, това вече не е минало без активна намеса на агентите на властта. Целта е прозрачна: да бъдат обезкръвени истинските десни среди така, щото хем възраждащата се Синя коалиция да се справи зле на изборите, хем на този фон ГЕРБ отново да се представи пред избирателите като дясна партия. И пътьом да стане големият брат на сините, които да бъдат принудени да се коалират с ГЕРБ, за да не бъдат обвинени в предателство към „сестринска партия от ЕНП”. Покрай скандала „Буда” се върти същата схема. Едни десни крещят на други десни: „Докато подклаждате скандала „Буда” отслабвате десницата и помагате на комунистите да се върнат на власт”. Другите им отвръщат: „ГЕРБ не са десни, а разбойници и всеки, който може да ги изхвърли от власт, е добре дошъл да опита.” Отново, този спор е естествен. Но степента на ярост, до която се стигна, няма как да не е поне отчасти резултат от набъркването на агенти на властта. Основната цел на активните мероприятия е отслабване на синята десница и поставянето й в подчинено положение на ГЕРБ. Напоследък, трябва да се признае, някаква по-умна глава с фуражка реши, че подобни мероприятия трябва да бъдат извъртени и на най-решителните протестиращи срещу властта – зелените. Идеята е всичко да се компрометира чрез създаването на някаква си партия „Орлов мост”, която да имитира опозиционност, но да обслужва властта. Ако това се получи, макар че в случая властта няма предста, с какъв костелив орех си има работа в лицето на зелените, не само сините среди ще бъдат обезвредени. Големият проблем на ГЕРБ обаче е загубата на доверие сред народа. За да си го върне, властта отново се захваща за онова, което си знае – да провежда зрелищни милиционерски мероприятия, опаковани като „удряме лошите и разбойниците”. Затова, докато из десните среди се въртят активни мероприятия, на голямата политическа арена отново започнаха акции срещу престъпници (акцията „Бриндо”) и арести на власт-имащи, обвинени, че са „от лошите” - кметове, главни архитекти, прокурори и полицаи. Отсега знаем как ще свърши всичко това – като миналия път. С нищо. Явно надеждата на властта е, че този път няма достатъчно време до изборите, за да се извърти целият цикъл на провала. И така – в главите на гражданите да остане впечатлението от ареста, но не и разочарованието от освобождаването. За всеки случай, милиционерската власт отново респектира по-активните граждани. На особено големите, изненадали властта протести в Благоевград и Варна, например, редовно има арестувани протестиращи. Най-вероятно това ще спре, обаче, тъй като след всеки арест, вместо да се уплашат, гражданите започват да протестират още по-енергично и многолюдно. Уплашиха се милиционерите. Внезапно разбраха, за свой пълен потрес, че техните номера не са оставили и следа от страх у хората. Напротив, точно хищническата смес между разбойници, милиционери, политици и олигарси, вместо да респектира хората, ги взриви и изведе на улиците.Така – в унизителен страх, паника, суетене, скимтене и взаимно гризане – си отива тленната слава милиционерска. Дано да виждаме тази позорна гледка за последен път.