Бурхан Курбани: Изгубим ли ориентири, има риск да се превърнем в чудовища
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Светът се намира в благоприятна хранителна среда за радикализъм, насилие и раждане на чудовища.
Това каза режисьорът Бурхан Курбани, който е гост на София филм фест, за да представи филма си "Ние сме млади. Ние сме силни", проследяващ най-големите ксенофобски сблъсъци в Росток през 1992 година. Тогава в града е подпален бежански център и приют за хора, търсещи политическо убежище.
Филмът на 35-годишния Курбани, чието семейство заминава от Афганистан през 1979 година, за да търси политическо убежище в Германия, е призив срещу явния и прикрит расизъм и предупреждение никога да не бъдат допускани отново престъпления от омраза. Събитията от 1992 година, когато бях на 11 години, за мен бяха голям шок. Тогава за пръв път разбрах, че аз съм чужденец и може би не съм желан.
Тогава по телевизията показваха нападение над къща пълна с хора, които приличаха на мен, разказа младият режисьор. Това за съжаление не беше единичен инцидент, случваха се такива ужасяващи нападения както в Източна, така и в Западна Германия. Ако погледнем статистиката, са станали общо 10 хиляди нападения на крайно десни над леви или чужденци, или гейове, лесбийки. Това беше периодът на преход по времето, когато двете Германии се обединяваха. Този спомен много силно се запечата в паметта ми и преди 5 години реших да проверя в интернет каква информация има за събитията оттогава. Оказа се, че няма почти нищо – една книга, три видеа и един документ.
Тогава реших, че трябва да се направи филм, за да не се забрави това нещо. Започнахме да правим проучвания, интервюта с полицаи, с очевидци, с пострадали, с хора, които са живеели в онази къща, разказа Курбани за началото на "Ние сме млади. Ние сме силни".
Събитията, на които се базира филмът му, Курбани определи като морална криза и криза на идентичност. Това е един момент, в който младите хора изпадат и губят онези ориентири, които биха могли да им позволят да изградят своя идентичност и тогава има риск те да се превърнат в чудовища. Аз съм на 35 години и първата голяма криза, която помня, бе Чернобил, когато осъзнахме, че не контролираме атома.
Втората криза, която си спомням беше падането на Берлинската стена и въобще разпадането на целия Източен блок. Третата криза беше 11-ти септември и сблъсъкът на културите, след това 2008 година, когато се разрази финансовата криза. Така че за 30 години преживяхме много технически, икономически и политически сривове и мисля, че след 2008 година се намираме в нова ситуация – където старото е в развалини и има благоприятна хранителна среда за радикализъм, за насилие, за чудовища, заяви режисьорът от афганистански произход, израснал в Германия.
Според него най-важната основа в развитието на човек е образованието, гражданско образование, моралното образование. Аз съм голям патриот, продължи Курбани и цитира текстове от Основния закон на Германия, а именно - достойнството на човек е недосегаемо и защитата на човешкото достойнство е върховна цел на цялата държавна власт. Мисля, че е изключително важно да се научим да уважаваме другите и това да се възпитава в училище, добави Бурхан Курбани.
Въпреки че германската конституция се основава на опита от Холокоста, не трябва да забравяме, че ние сме хората на мислители, на философите, на писатели и т.н. и изведнъж сме се превърнали в чудовища и сме унищожили цял един народ. Историята не трябва да се забравя, трябва да се поучаваме от грешките си и да не позволяваме тяхното повтаряне, смята младият режисьор. Той разказа как на прожекция ученици го попитали дали филмът му ще бъде показван в училищата, когато друг отбелязал, че в България това няма как да се случи, тъй като материалната база у нас не позволява това.
Изключително важно е в образователната система да има основа, която да предпазва децата от радикали, каквито виждаме както в Европа, така и в арабските страни, каза още Бурхан Курбани.
