Последвайте ни в Google News Showcase
Богородица продума:
слезни, синко, виж, чедата,
чуй как сричат Твойте думи
виж – не вярват в добрината.
Дето минат, пясък никне,
дето стъпят – все пустиня.
Вместо извор – суша бликва,
вместо глина – мръсна тиня.
Татко Ти отгоре гледа
как човеците лудеят.
Никой тук не Ти е предан,
людоедстват и се смеят.
Как да бъда Майка свята,
как народите да пазя,
ако те със Сатаната
като братчета си мязат.
Я сбери си вси светии,
я сбери си люде свестни,
вси юнаци куражлии,
земни хора и небесни.
И земята обърнете,
мор пратете, черна суша,
че дошло ми е до гуша
да им гледам бесовете.
В храма влизат като в ханче,
уж пред Теб се изповядват,
плащат за едно тамянче
и отиват да обядват.
Най-човешкото умира –
милост, свяст и състрадание.
Ще възкръсне ли всемира
с мислещото мироздание?..
Те зачеват на Игнажден –
нямат вяра, нямат тяга...
Няма смисъл да те раждам!
Бъдни вечер се отлага...
