Българите се избиват за олио и храна, а правителството се хвали как ще устройва с работа и детски градини украинците - криворазбрана цивилизация или тежка форма на неадекватност?

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Хората се избиват за олио и храна. Бургазлия почина на опашка в магазин. Нашият министерски съвет лее крокодилски сълзи за бежанците от Украйна. 

Съветникът на премиера, бивш посланик в Ирак, полк. Валери Рачев рапортува, че е създадена организация на три равнища за посрещане и настаняване на бежанците. 80% от украинците искали да започнат работа у нас веднага. И нашата власт моменталически мисли как да им създаде уют - хем да им осигури работни места, хем да намери детска градина за децата им. 

Добри хора ни управляват! Все красиви и състрадателни. Ама към чуждата несрета.

Хора, които бягат, за да спасят живота си, безспорно трябва да получат милосърдие и подслон. Това не подлежи на оспорване. Християнско е, човешко е. 

Но защо не помислиха и за миг драгите ни управници, че българите, техният собствен народ, живеят в страх и ужас за живота си. Не, слава богу от война, а от глад. Цените хвърчат, хората се щурат като уплашени деца и не знаят какво да правят. Дали олио да си купят, дали брашно или лекарства. 

И точно в този момент, в деня на сблъсъците по магазините, нашият министерски съвет говори за украинците. 

Къде-къде по-лесно е. Вместо да се изправиш очи в очи с мъката на народа си, да вземеш да пролееш сълза за чужденците. И най-важното да влезеш в модния поток - да си окачиш украинското знаменце и да повториш няколко заучени фрази. Може пък да получиш едно потупване по рамото от Европа.