България - удобна жертва в английската политика

Във филма „Казабланка“ млада, невинна и прясно омъжена българска жена доближава Рик (Хъмфри Богарт) като моли за помощ, за да получи изходна виза за САЩ. Тя е готова да направи всичко, за да избяга от собствената си страна. Може би „Казабланка“ е основополагащ филм за Дейвид Камерън, който в интервю по-рано този месец заяви, че Великобритания е застрашена от вълна "туристи за облаги" от Европа, чиято единствена амбиция е да дойдат и да злоупотребят с британската социална система. Въпреки че Дейвид Камерън нито веднъж в интервюто си за Андрю Мар не споменава изрично България или Румъния, е повече от очевидно кого има предвид, след като светлината на прожекторите все повече пада върху тези две страни, очаква се така да бъде и през следващите месеци. От изявлението на британския премиер става ясно, че трябва да бъде разрешено само на работещи имигранти да влизат в страната, дори ако това означава накърняване на основния принцип на ЕС за "свободата на придвижване". Като българин, не мога да говоря и за румънците. Но нека да видим колко реалистичен е страхът на Камерън, че отварянето на пазара на труда за хора от родната ми страна ще доведе до наплив на търсещи обезщетения бежанци. Проучване на българската трудовата миграция, проведено миналата година от Института "Отворено общество" в София, пък показва, че страховете на британския премиер са значително преувеличени. България е малка страна и не е в плачевно състояние, както мнозина твърдят. Тъй като някои британски коментатори, изглежда, не са наясно, най-голямата вълна на емиграция от България беше през 1990 г., преди присъединяването на страната към ЕС. След като това стана през 2007 г., трудовата миграция действително е намаляла. Вярно е, че България е най-бедната страна членка на ЕС, нашата политика е хаотична, а съдебната система нефункционираща, но също така е вярно, че страната е по-малко ударена от настоящата финансова криза, отколкото повечето нейни съседки. Когато става дума за някои от ключовите макроикономически показатели, Великобритания трябва да завижда на България, а не обратното. Ако сравним държавния дълг като процент от БВП, Великобритания е три пъти по-задлъжняла от България и бюджетният й дефицит е много по-висок. Безработицата в България е по-висока, отколкото във Великобритания: 12.4% спрямо 7.8%. Разликата обаче не е толкова учудваща, особено ако ги сравним с безработицата в повечето от южните страни членки на Евросъюза като Испания и Гърция. Така че, ако безработицата в държавите-членки на ЕС поражда страхове, Великобритания трябва да се страхува повече от гърците и испанците, а не от българите. Проучване на "Отворено общество" показва също, че ограниченията на пазара на труда не играят значителна роля в оформянето на избор на дестинация За емигрантите. Българите е по-вероятно да емигрират в Испания - страна, която отвори своя пазар на труда, или за Германия - страна, където тези ограничения остават в сила. Статистиката показва, че българите (включително и българските роми) не са активни в това, което Камерън нарича „туризъм за облаги“ (повече от 84% от ромите, пребиваващи в чужбина, са имали работа там). Обединеното кралство не е сред най-предпочитаните дестинации и за българските роми, които предпочитат съседните страни като Гърция, поради благоприятния им климат и по-ниски разходи за пътуване. Защо тогава министър-председателят на Великобритания предпочита да атакува българите? Няма данни, че се очаква наплив на българите във Великобритания, нито има индикация, че българското правителство или медиите се опитват да изнасят своите социални проблеми чрез насърчаване на най-бедните групи в българското общество да хващат самолета за Лондон. От София отговорът ми изглежда доста очевиден. Камерън е наясно, че неговите избиратели са дълбоко загрижени от емиграцията на чужденци и злоупотребата на системата за социално подпомагане. Така че, той иска да изглежда така, все едно също е загрижен по този въпрос. За него това е символична политика. Българите вероятно не са най-правилните жертви, но те са най-подходящи за тази цел. Дали българите са ядосани на Дейвид Камерън? Това би било преувеличение. Създаването на „гласове“ върху страховете на хората е нещо, което е всекидневна практика за български политици. Така че кой може да вини Камерън за това, което правят почти всички негови колеги в ЕС?