България да иска отсрочка за защитата на киселото мляко и сиренето като традиционни храни
Последвайте ни в Google News Showcase
България трябва да поиска отсрочка от Европейската комисия относно подаването на заявления за европейска защита на традиционните храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“. За това настоява Пейо Майорски, председател Комитет за защита на потребителите.
В сряда депутатите от Комисията по земеделие в Народното събрание ще започнат да обсъждат проекта на изменения в Закона за марките и географските означения, в който се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 год. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
Отсрочката е необходима, защото на българските производители, имащи регистрация в нашето Патентно ведомство, тепърва им предстои да подават искания за защита на наименованията пред ЕК. Ние искаме българското правителство и народни представители да защитят наименованията на българските традиционни храни и да не допускат прекратяването на закрилата преди вписването им в единния регистър на Европейската комисия. Препоръчваме да се предвиди разумен срок, в който да се проведе процедурата за вписване на съществуващите географски означения. Всичко това трябва да се договори с ЕК в интерес на потребителите на вътрешния ни пазар, но така и на международните пазари, на които се продават „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“.
В противен случай ще загубим традиционните си храни. Закрилата на географските означения е особено важна, защото ако тя отпадне, те ще могат да се използват недобросъвестно и ще се нанесат вреди на потребителите, на репутацията на самите продукти и районите, в които се произвеждат. По отношение на потребителите географското означение дава гаранция за високо качество на продукта и възможност за избор на продукти с определено утвърдено качество, познато и ценено от него. За географското място, където се произвеждат продукти, защитени с географско означение, ползата е, че това води до глобално развитие на съответния район, благодарение на създаването на работни места, повишаване популярността на региона и последващо развитие на земеделие, индустрия и туризъм.
Докато действа закрилата върху регистрираните географски означения съществува забрана за неоторизираното им използване, която пази потребителите от имитиращи продукти без същото качество. Ако тази закрила отпадне от лятото на тази година всеки производител или търговец ще може да ги употребява при етикетирането на предлаганите от него продукти на пазара. Най-потърпевши от ситуацията ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, защото тези продукти ще започнат да се предлагат със съмнително качество и фалшифицирани.
