Кой ще надделее наесен – протестиращите или управляващите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В последните дни написах на няколко пъти, че политическото време се сгъстява и последната седмица на месеца ще е особено критична. Важното е кой пръв ще сгреши. Управляващите можеха да сгрешат, ако продължават да игнорират протеста и ако излязат в отпуск. Протестиращите щяха да сгрешат, ако ескалират необосновано своите действия и прекрачат границата на мирния протест. Точно това се случи. Сгрешиха и двете страни. На пръв поглед случилото се ще втвърди и едните и другите. Не вървят вече танците и веселото шествие. Кабинетът отказва да капитулира пред бунта на оределите протестиращи. Отново паритет. Остава да чакаме кой ще надделее в съотношението на силите наесен.
Но в живота се случва и обратното. Когато се стигне до крайност, противостоящите се сепват от възможността да се стигне и до по-лош развой и влизат в диалог. Като българи би трябвало точно така да постъпим. Отново същият въпрос—кой ще е по-силен и пръв ще протегне ръка. Но тъй като досега диалогът между властта и протеста изглежда невъзможен, потърсена бе възможността за преговори между управляващите и ГЕРБ, като дори имаше идеи за голяма коалиция.
Първият тласък даде зам.председателят на ЕК Вивиан Рединг: „Казах ясно на двете най-големи партии да придвижат страната напред.“ Бойко Борисов откликна по своему: „Нови избори и стабилно управление след тях.“ От БСП отговориха с подобна твърдост: „По-добре граждански натиск, отколкото избори до дупка.“ Очевидно страната се нуждае от медиатор, от авторитетен посредник между противостоящите си страни. Като институция това най-много отива на президента на страната, той затова е и избран. Но никой не привижда г-н Плевнелиев в тази роля, който по думите на политолога Борис Попиванов „се изживява като усмихнатото лице на протеста.“ Междувременно, поласкан от международния интерес, Плевнелиев изсипа куп от гафове в интервю за „Уолстрийт Джърнъл“, което даде на английски, който той си въобразява, че говори добре.
В интервюто държавният глава представя България като „член на Съветския съюз“, а българите са описани като хора със специален ген - много интелигентни, но неспособни да се организират. А по повод изразената му готовност да състави второ служебно правителство се разгоря международен скандал. Пресцентърът на президента опроверга, че е казал подобно нещо. От „Уолстрийт Джърнъл“ отхвърлиха обвиненията в некоректност. През по-голямата част от интервюто Плевнелиев се старае да изтъкне своите заслуги за постигане на съгласие в обществото и ролята си на обединител. И докато Плевнелиев се оплете в обяснения, които още повече го изложиха на международната сцена, се размърдаха и бившите президенти. Георги Първанов, който в суматохата вижда шанс да напомни за себе си, призова да се подпише декларация за промяна. Не му обърнаха внимание. И тогава се намеси уважаваният президент Петър Стоянов.
По повод на Реформаторския блок, който по думите на Иван Кръстев „е естественото политическо представителство на протеста“, Стоянов обяви, че при предсрочни избори ГЕРБ ще поеме управлението с помощта на партиите от Реформаторския блок. Бих си помислил, че не съм го разбрал добре или пък, че обичаният президент се е откъснал от българската действителност. Но доколкото си спомням, още откакто пи уиски с кайсии в двора на Борисов, той е тласкал СДС към ГЕРБ. Но след като това заиграване с ГЕРБ доведе СДС до пълно поражение на няколко избора и почти до изчезване от политическата сцена, да се разчита отново на ГЕРБ ми изглежда много наивно.
Нямам самочувствието да поучавам точно Петър Стоянов, но някои десни лидери би трябвало да погледнат малко по-напред от един-два месеца и да разберат, че шансовете на автентичната десница да се възроди, могат да се реализират само далече от ГЕРБ. Ако ГЕРБ управлява заедно с десните, това ще ги обезличи завинаги. Докато, ако са в опозиция на БСП, те могат да заемат мястото на главен опонент и да изтикат ГЕРБ от дясното пространство. Но можем ли в тази страна да гледаме в по-далечна перспектива? Така големият кораб, наречен България, си пътува в неизвестна посока, без капитан и с воюващ със себе си екипаж.
