БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК: Отбелязваме успението на свети Кирил Славянобългарски - един от двамата първопросветители на българите и всички славяни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Успение на свети Константин-Кирил Философ († 14 февруари 869 г.) - Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни.
Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.
На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.
В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".
Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил. Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.
В наши дни гробът на св. Кирил Славянобългарски в църквата „Сан Клементе” е център на голямо поклонение от всички славянски народи, но първите, които полагат основите на тази традиция сме ние, българите. Това става през 1929 г., когато по инициатива на български студенти в Рим е поставена възпоменателна плоча с мозаечна икона в криптата на "Сан Клементе", където се предполага, че се е намирал гробът на св.Кирил - чак след това и останалите славянски народи започват да почитат мястото със свои възпоменателни надписи.
2. Св. преподобни Авксентий Витинийски († около 470 г.)
