Последвайте ни в Google News Showcase
В Източна Европа българските еврооблигации поевтиняха най-много, а румънската лея понижи курса си най-силно на фона на опасенията, че банковите сектори в страните ще бъдат разклатени от последиците от излизане на Гърция от еврозоната, пише Блумбърг.
Дългови книжа на България за 1,49 милиарда евро с падеж през 2024 година поевтиняха най-много, откакто бяха пласирани през 2014 година, а леята се насочва към най-силния си спад за тази година. Валутите на Полша, Унгария и Русия изгубиха най-малко 1 процент от стойността си спрямо долара, докато в същото време акциите в региона поевтиняха.
Заедно с Румъния, в Източна Европа България има най-много за губене със засилване на рисковете Гърция да бъде принудена да излезе от еврозоната. Най-големите четири гръцки банки държат 28 процента от общите активи в сектора в България, а около 12 процента от румънските банкови активи са собственост на гръцки банки, сочат данни на централните банки. Тази обвързаност накара Роял банк ъф Скотланд (Royal Bank of Scotland) днес да понижи оценката си за двете страни, информира БТА.
"В банковата индустрия всичко опира до доверие: ако то изчезне, дори и платежоспособна банка може да изпадне в трудна ситуация", коментира днес в имейл Габор Амбруш, анализатор в Роял банк ъв Скотланд в Лондон. "Гръцките собственици ще имат по-малка възможност да помогнат на подразделенията си в България", допълва той.
Българският лев поевтиня до 1,7621 за долар днес по обед в София, а доходността по облигациите с падеж през 2024 година скочи с 28 базисни пункта до 3,26 процента. Румънски дългови книжа за 1,5 милиарда евро с падеж също през 2024 година отчетоха най-силното си поевтиняване от януари, което тласна доходността с 23 базисни пункта нагоре до 3,02 на сто. Равнището скочи най-много сред 21 нововъзникващи пазара (без България), следени от Блумбърг.
