Последвайте ни в Google News Showcase
От една страна традициите продължават да са достатъчно силни, така че типичните български имена продължават да бъдат много харесвани. Такива са Димитър, Николай, Никола, Стефан. От друга страна има и силен стремеж към нови имена и оригиналност. Това коментира главен асистент д-р Мая Влахова от БАН пред БНР.
„Има голямо съревнование между имената Георги, Александър и Мартин. При женските имена Никол е едно от най-предпочитаните. Едно от най-често срещаните имена при момичетата е и Преслава. Все повече женски имена завършват на съгласна, има и много мъжки имена, които завършват на гласна“, посочи тя.
Някога хората са давали пожелателни или защитни имена на децата си, обясни д-р Влахова. Пожелателните имена обикновено са свързани с растения, животни, като идеята е била да са достолепни, красиви, устойчиви, да притежават качествата на съответното дърво, цвете или животно.
"Имена като Лимон и Портокал вероятно идват от там, защото това е свързано със стремежа към новото и необичайното. Този стремеж винаги го е имало. Това са сравнително нови имена, те не са наследени от древни времена. Защитните имена са свързани от наша гледна точка с „грозни имена“. Вярванията на хората са били такива, че гониш злите духове и болестите с тях, затова е имало имена, които на нас ни се струват абсурдни. Такива са Калчо, Малчо, Гроза", посочи д-р Мая Влахова.
Според нея винаги е имало хора, които са имали стремеж да дадат на детето си уникално име и чрез него по някакъв начин то да се отличава. "Въпросът е, че когато смениш контекста на едно дори обичайно за дадена култура име и кръстиш с него дете в друга страна, то звучи абсурдно понякога. Аз си спомням за една дама, която се наричаше Гизела и на нас това ни се струваше безкрайно екзотично и й се подигравахме, а всъщност това е едно много разпространено име, но в друг културен контекст“, добави в заключение тя.
