Българският интелектуалец е Лили Иванова, която се уплаши да пее на Рожен
Последвайте ни в Google News Showcase
Българският интелектуалец е Лили Иванова, която се изплашва от жълтопаветния фейсбук и в последния момент отказва да пее на Рожен.
Българският интелектуалец е жалка картинка - конюнктура, която дави дори алчността. Спомен за самия себе си, себеотричане.
Българският интелектуалец е Вежди Рашидов, който в административен страх и заради партийната дисциплина изменя на принципите си и гласува за кабинет с мандата на "Промяната".
Българският интелектуалец е Георги Господинов, който "пробива" на Запад в качеството си на стипендиант на Сорос. А талантът му се простира дотам да описва как съпругът би трябвало да си избира съпругата си според...аромата на фекалиите й.
Българският интелектуалец е Манол Пейков, който събира дарения за Украйна в личната си банкова сметка, за да стане "мъж на годината".
Българският интелектуалец е Ицо Хазарта, който цял живот ехидничи за парламента, а накрая се пенсионира в него.
Българският интелектуалец не отронва и дума, когато правителството предава Македония и фактически погребва националния идеал. Българският интелектуалец отдавна нехае за националния идеал, превърнал се е в крепител на статуквото и уреждач на битовия си стандарт. Той не дръзва да изрази позиция за войната в Украйна, защото се бои от виртуалния хейт в социалните мрежи и защото може да раздразни някоя от двете настръхнали една срещу друга глутници. А, болен от суетност, на него му се иска винаги да се харесва на всички.
Българският интелектуалец реди оди за "баба си на хурката" и протестира, само ако е мъртвопиян, на субстанции или ако трябва да се надраска кабинета на директора на Народния театър. Това би трябвало да се припознае като бунт. Да компенсира целия му опортюнизъм.
Българският интелектуалец е извършил престъпление спрямо своя народ, защото е дезертирал от изконната си мисия да бъде "съвест народна", "пастир" и "коректив на властта", а автоцензурата и съображенчеството са се превърнали в агрегатно състояние на скопения му дух.
Такова не е било и в най-мрачните тоталитарни времена. Ни по Турско, ни при Царя, ни при фашистите, ни при комунистите, ни в мутренските години на прехода.
Смълчаната интелигенция, изпаднала във вътрешна емиграция, е епитафия на българската държавност. Да идва Фортинбрас и да събира труповете от сцената. Това не е театър, а позорище.
