Българско чудо: Древно тракийско светилище в Странджа лекува кожни болести
Последвайте ни в Google News Showcase
Смята се, че в древното тракийско светилище Индипасха в Странджа се лекуват преди всичко кожни болести. Това разказа пред „Фокус” Ивелина Иванова, директор на Историческия музей в Малко Търново.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Тя посочи, че повечето светилища се запазват през вековете като спомен от местното население, защото в Странджа никога не е имало големи миграционни процеси. „Всъщност християнството не подменя светилищата на местното население, а ги запазва. Точно такъв е и случаят с Индипасха. Това е един свещен извор, който се намира в много дълбок и усоен дол. Достъпът до него е доста труден и точно това отговаря на древните представи за светилища. Пътят до святото място винаги трябва да е труден, за да се стигне до него човек трябва да извърви определен път, да положи определени усилия, за да може да заслужи, по някакъв начин, благоволението на божествата. Има един извор, който блика в подножието на една много висока скала. Този извор е смятан за Аязма, за свещен и неговата вода е най-лековита в неделята след Великден”, посочи Иванова. Индипасха означава „След Пасха“, т.е. „След Великден”. Именно затова се чества неделята след Великден.
„Смята се, че там се лекуват много кожни болести, преди всичко. Ако отидете на светилището на самия ден, ще чуете всякакви разкази на хора, които ходят там, правят курбани, благодарейки, че от това са се излекували. Наистина най-голямата сила на тези места е точно в продължаващия им живот и до днес”, посочи още тя. По думите й, съществува интересна легенда как местните са открили това място.
„В миналото един човек е имал стар болен вол, който ослепял и го пуснал, за да не го убива. След няколко дни волът се е прибрал и е бил оздравял. Човекът разбрал, че отнякъде е намерил изцеление и тръгнал след него, проследил го. Волът ходел всеки ден на мястото. Така се вярва, че е открит изворът в по-ново време”, посочи тя. И до днес хората търсят изцеление там. „Завързват на дълги лиани, падащи от високата скала дрехи на болни хора или дрехи, които се носят в близост до болни органи. Това е една от най-старите индоевропейски практики за обезсилване на болестите. Смята се, че когато те висят във въздуха са нито на небето, нито на земята, нито във водата, така че болестта си остава в някакво пространство, което вече не може да достигне човек. Сега има много религиозни групи, за да не ги наричам секти, които обикалят тези места и по своя преценка разчистват тези дрехи и парцалчета, които вярващите оставят. Това за мен е недобра практика, защото по този начин се набърква много грубо във вярата на хората, които са оставили там дрехите си”, категорична бе Иванова.
Индипасха е на около 17 км. от Малко Търново като пътят не може да бъде изминат с лек автомобил. „Черни горски пътища водят до там, в посока с. Сливарово. Има информация в Туристическия информационен център. Хората, които искат да го посетят могат да дойдат и да попитат за подробна информация как точно се стига до него”, допълни директорът на Историческия музей в Малко Търново.
