Последвайте ни в Google News Showcase
Когато европейските министри на отбраната се събраха на среща в Брюксел тази седмица, всички погледи бяха насочени към новодошлата: Силви Гулар, бившият либерален евродепутат, която беше назначена за френски военен министър по-малко от 24 часа преди това, съощава „Гардиън“, цитиран от Фокус.
Срещата, чиято цел беше обсъждането на начините за засилване на сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз (ЕС) и използването на съвместни военни части на ЕС, беше забележителна и по друга причина. Петте най-големи икономики на общността, с изключение на Великобритания, бяха представлявани от жени.
Освен Гулар, начело на масата, оглавявана от Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, бяха министрите на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен, на Нидерландия – Жанин Хенис Пласхарт, на Италия – Роберта Пиноти и на Испания – Мария Долорес де Коспедал.
„Иска ми се да смятам, че стереотипът е разбит“, заяви Александра Ашбърн-Уолмзли, сътрудник на Кралския обединен институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността (RUSI). „Това не би трябвало вече да прави впечатление. Но всъщност ще продължи докато в САЩ не бъде назначена жена военен министър“, добави тя.
Първата значима жена министър на отбраната става Индира Ганди през 1975 г. За първи път в Европа постът е поет от нежния пол във Финландия през 1990 г. от Елизабет Рен. Оттогава 18 държави от ЕС последваха примера, в това число Швеция три пъти, а Норвегия пет пъти.
Малко от тях имат някакъв военен опит: от настоящите, например, Фон дер Лайен е медик, Гулар и Пласхарт идват от Брюксел, Коспедал е дипломат от кариерата, а Пиноти има диплома по литература и политически науки.
Все пак нарастващото женско присъствие в сфера, традиционно доминирана от мъжете, нежният пол може да прояви способността си да „изпълнява няколко задачи едновременно и да мисли в движение“, смята Ашбърн-Уолмзли.
