В антична Рациария стартираха за трета поредна година археологически разкопки
Последвайте ни в Google News Showcase
Разкопките в античния град "Рациария" бяха подновени в началото на октомври с осигурените от Министерството на културата 12 000 лева, съобщи за БТА ръководителят на археологическия екип доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН.
Екипът, проучващ Рациария, включва археолози от Регионален исторически музей - Видин (РИМ) , доц. Иво Топалилов от Шуменския университет и Николай Русев, докторант в НАИМ-БАН.
През есента на 2013 г. министерството подпомогна с 15 000 лева първите след близо четвърт век редовни археологически разкопки на "Рациария". През 2014 г. за разкопки бяха осигурени 80 000 лева. За съжаление през тази година рязко - в пъти, са намалени отделените средства за разкопки на обекта, коментира ръководителят на археологическия екип доц. Здравко Димитров.
По време на разкопките, които ще продължат до 20 октомври, екипът ще разчисти и почисти терена и активно ще се работи на площ около 5 кв. метра в района на т. нар. декуманус - централна улица на антична Рациария, която е разположена северно от проучената към момента почти напълно и разчистен през м.г. терен на Резиденцията в центъра на античния град.
Целта на разкопките е да се разкрие изцяло архитектурата на резиденцията и Късноантичната баня, както и да се продължат дейностите до откритата през 2014 г. северната стена с изглед към река Дунав. За тази стена се знае, че е дълга над 350 метра и е много добре запазена, каза доц. Здравко Димитров. През този месец ще продължим да разчистваме насипите, които са останали от иманярска дейност. Още от миналата година имаме и изготвен проект за ограда на централната част на археологическия обект, който се простира на площ над 800 декара, но за съжаление не е осъществен, коментира доц. Димитров.
В антична Рациария е съществувал храм на богинята Диана, категоричен е доц. Здравко Димитров. Основание за това твърдение дават откритите миналата година два надписа върху мраморни плочи-арии, посветени на богинята Диана. Единият, на който се чете ясно датировката е от 151 година и е поставен от провинциалния управител на Горна Мизия по времето на императори Антоний Пий. Откритите в Рациария мраморни ари с надписи на латински език, всяка от които с височина 1,50 м, са много важни находки за историята. И двете съдържат надписи, посветени на богинята Диана. И те ни дават категорични сведения, че са поставени от провинциални управители на провинция Горна Мизия. Датират от втори век, времето на най-голямото развитие на Рациария като римска колония.
Надписите са върху мраморни ари /плочи/ - т.е. свободно стоящи постаменти, върху който са издигани статуи или са били самостоятелни. На едната им страна е изписан надпис, в случая посветен на богинята Диана. Подобни плочи с надписи, винаги стоят в дворовете или във вътрешността на храмовите комплекси в Римската империя, допълва доц. Здравко Димитров.
Начинът на изпълнение на откритите надписи, палеографията на буквите, стилът на тези постаменти говори, че те са от градската среда, а не от светилище, което е от територията на античната Рациария. Това означава, че може да сме сигурни в съществуването на храм на Диана в тази римска колония. И двата надписа са на латински, нормална практика за един изключително силно романизиран регион.
Тазгодишните разкопки, които ще продължат до 20 октомври, за пореден път доказват, че Рациария има огромни възможности за експониране на различни структури: сгради, храмови комплекси, крепостни стени, дори по-малки обекти, улици, бани, обществени сгради. Има запазени пластове, независимо от 20-годишните иманярски набези на тази територия. Основната ни цел е обектът да се разкрива чрез премахване на насипите, които са над запазените структури и след разкопките да се преминава към проекти за тяхната реставрация и консервация, каза доц. Димитров.
Рациария е много сериозен военен и градски център. Структурите, които разкриваме са в тежко състояние. Градът е бил огромен по своите мащаби, бил е съществен римски военен център и след това граждански, след като се превръща в колония и провинциална столица, допълни доц. Димитров. Основната ни задача, по която работим вече трета година е да се експонират за посетители повече каменни паметници на мястото на самия обект.
Днес пред полицейския участък в Арчар, пред кметството и читалището в селото, има експонирани над 15 движими паметника от Рациария, което е огромно богатство. Съществува и проект за експонирането на археологически находки от Рациария и в община Димово. Възможно е дори да се направи музей на място, който да е част от експозицията на Регионалния исторически музей във Видин, смята археологът.
През последните три години археолозите работят в три сектора на антична Рациария - в района на Резиденцията, на Късноантичната баня и на Северната крепостна стена. Нивото на представителство на архитектурните комплекси, на обществените сгради в Рациария е голямо. То показва високо развитие на Рациария като една римска колония, която има най-висшия градски статут в системата на Империята. Тя е била равна по ранг на столицата Рим, разказа доц. Здравко Димитров.
Според археолозите ще бъдат необходими 10-15 години последователни научни проучвания за реставрацията и консервацията на уникалния античен град като културна забележителност от национално и световно значение, както и за социализацията и развитието на целия исторически комплекс като туристически център на Видинския регион.
