В Германия: Въгледобивната промишленост в България „захранва“ мафиотските структури и непрозрачния бизнес
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Докато Европейската комисия предлага постепенно отказване от употребата на въглищата с оглед овладяване на глобалното затопляне, съпротивата в отделните страни от Общността е огромна, коментира германският вестник Der Standard, цитиран от Фокус.
Въпросът "за" и "против" използването на въглищата предизвиква спорове навсякъде, но в България е обвързан с мафиотските структури и непрозрачния бизнес, отбелязва изданието в материала.
Корените на злото са в периода на мащабните приватизации в периода между 2001 и 2008 година. Тогава около 20 компании, опериращи в областта на добива на въглища, производството на електроенергия и топлоенергия в България, се свързват в тайна мрежа. В наскоро завършен доклад организацията "Грийнпийс" обръща внимание на мафиотските структури, изпирането на пари и огромните щети върху околната среда, които са пряко свързани с въгледобивната промишленост в България.
Документът предизвика допълнително внимание с оглед на факта, че в началото на годината България пое ротационното председателство на Съвета на ЕС. Заради паралелните икономически структури, които са изградени в балканската държава около бизнеса с въглища, експертите очакват през следващите месеци предложенията на ЕК за отказ от употребата на твърдото гориво да постигнат нулев напредък.
Въпреки че корпоративният конгломерат, състоящ се от около 20 компании, на хартия принадлежи на чуждестранни собственици, той "очевидно е свързан с една или повече български банки", се посочва в доклада на организацията.
"Въглищната империя" е силно задлъжняла и има загуби от еквивалента на почти 200 милиона евро. Дължимите данъци и неизплатените възнаграждения на служителите им възлизат на не по-малко от 113 милиона евро. Но въпреки това властите в София бездействат, отбелязват от "Грийнпийс".
Проблемите обаче не свършват дотук. Мините в България, които са едни от най-големите замърсители в Европа, все още получават солидни субсидии за предоставяне на предполагаема "ефективна енергия". Същевременно фотоволтаичните централи и вятърните паркове в България получат с 15 до 30 процента по-малка финансова помощ от операторите на електроцентрали, работещи с въглища.
По-нататък в текста изданието привежда информация около "съмнителната" приватизация на "Бобов дол" с уточнението, че това е един от многото примери за нередностите около въгледобива в България.
От редакцията подчертават, че изглежда малко вероятно България в близко време да се откаже от използването на въглища, въпреки ангажиментите, поети с подписването на историческото Парижко споразумение от 2015 г.
