ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кризата в Йемен не е от вчера. Но международната общност дълго време не се интересуваше от тази най-бедна страна на Арабския полуостров. И сега плаща твърде висока цена заради това.
Бунтовниците хуси явно никак не се шегуват: откакто миналия септември превзеха столицата Сана, стъпка по стъпка те продъжават да подчиняват нови и нови територии, което заздравява властта им. Те вече разпуснаха парламента, принудиха временния президент Абед Рабо Мансур Хади да избяга и сега са на път да превземат и южния стратегически град Аден. Бунтовниците са улеснени от това, че в Йемен няма силна централна власт. И това е така още много преди началото на т. нар. "Арабска пролет". Ако бившият президент на страната Али Абдулах Салех успя да се задържи на власт повече от три години, то е и защото той "купуваше" политическите си противници. Но и неговото правителство нямаше пълен контрол над всички райони в страната - този около град Саада и тогава си беше крепост на бунтовниците хуси.
Йеменските хуси са част от шиитската ислямска общност в страната, която съставлява една трета от населението. От години те се борят за повече власт. Сунитите са мнозинство и доминират обществено-политическия живот на страната от гражданската война през 1960 година насам. В своята борба сега шиитите са подкрепяни от бившия президент Али Салех, срещу когото те години наред воюваха.
През 2011 година хусите се съюзиха с други революционни групировки и успяха да принудят Салех да подаде оставка. Днес обаче бунтовниците хуси и бившият президент на Йемен преследват обща цел: свалянето от власт на преходното правителство на президента Хади и поемането на управлението на страната - въпреки съпротивата на голяма част от йеменското население. Международната общност досега изобщо не се интересуваше от случващото се в най-бедната страна на Арабския полуостров. Проблемът се състои в това, че не само бунтовниците хуси се опитват да се възползват от сегашната слабост на централното правителство. Забелязват я явно и джихадистите от "Ислямска държава" (ИД), които миналата седмица организираха атентати в две шиитски джабии в Сана със 130 убити. И това не е никаква изненада, защото "Ислямска държава" е сила там, където централната власт е слаба. В Ирак и Сирия, например, ислямските джихадисти успяха да подчинят обширни територии именно защото сирийското правителство е отслабено, а това в Ирак е парализирано. Едва след като американски самолети започнаха да нанасят въздушни удари срещу позиции на ИД, започнаха и нейните проблеми. Йемен винаги е бил използван от джихадистите като територия за прегрупиране - именно защото централната власт в страната не оказва никаква съпротива на тероризма.
Бившият президент Али Салех дори се възползва от атентатите, извършени от Ал Кайда, тъй като те му осигуриха американска финансова и военна помощ срещу терористите. Не е ясно кой притежава в момента изпратените от САЩ на Йемен оръжия и бронетранспортьори.
Йеменското военно министерство е потвърдило пред "Вашингтон пост", че военно оборудване за 500 милиона долара е изчезнало. Напълно възможно е това оръжие да е попаднало в ръцете на джихадистите, както се случи в Либия през 2011 г. след свалянето на Муамар Кадафи от власт. Именно с разграбеното оръжие от военните арсенали на либийския диктатор по-късно беше дестабилизиран обширен район в Северна Африка. Но дори ако липсващото оръжие се окаже в ръцете не на джихадистите, а на бунтовниците хуси, това не прави обстановката в Йемен по-сигурна.
През последните месеци те доказаха, че трябва да бъдат вземани насериозно. Наблюдатели тълкуват конфликта в Йемен като задочна война между шиитските хуси, подкрепяни от доминирания от шиити Иран, и сунитското правителство на президента Абед Рабо Мансур Хади, зад когото стои друга регионална сила - Саудитска Арабия.
Това прави ситуацията изключително опасна и несигурна. Само едно нещо изглежда сигурно на този етап - че от тази ситуация печелят само екстремистите, а за населението на Йемен това е истинска катастрофа.
