ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има много основания за Великобритания и нейните съюзници под някаква форма да донесат политическа стабилност в обхваната от война Либия. Но изпращането на 1000 британски войници като жертвени агнета на обхванатите от беззаконие брегове на северното Средиземноморие не е начинът за това.
Идеята за изпращане на британски части като част от европейска умиротворителна мисия се върти около Уайтхол от миналото лято. Това произтича от осъзнаването от страна на западните политици, че докато не бъде предприета спешна акция за озаптяване на тревожно плъзгащата се към анархия Либия, страната ще представлява и по-голяма заплаха за собствената сигурност на Европа.
В момента на сериозно обсъждане е подложен планът – от Уайтхол твърдят, че окончателното решение все още не е взето – да бъдат изпратени 1000 британски войници в Либия като част от по-голяма европейска омиротворяваща сила в подкрепа на новото правителство на националното единство. Идеята е в това те да помогнат за създаването на „зелена зона“ в центъра на столицата Триполи, подобна на тази, която САЩ създадоха в Багдад по време на иракската кампания. Този защитен район ще позволи на държавните ведомства да започнат мащабната задача по установяването на властта си и възстановяване на страната след хаоса през последните пет години.
За разлика от Ирак „Даунинг стрийт“, със своето добре документирано нежелание за „изпращане на бойци на терен“ при всякакви обстоятелства, настоява британски сили да не бъдат замесвани в битка на фронтовата линия, а да изпълняват чисто обучаваща роля. Опитвайки се да каже това на хилядите ислямски джихадисти, които ще се стекат в Либия – ако се предполага, че те все още не са там – за да подхванат с насилие джихад срещу неверниците миротворци. Ще бъде отново като в Хелманд (провинция в Афганистан – бел. ред.), британските бойци ще се сражават отчаяно за живота си, както стана, когато армията за първи път беше дислоцирана в Афганистан през 2006 г.
Предложението вече предизвика бурна реакция от страна на Криспин Блънт, депутатът от торите и бивш офицер от армията, който председателства комисията по външна политика. Блънт предупреди, че всяко подобно действие при тези условия ще бъде „катастрофа“, доколкото британските войници ще бъдат „стояща мишена“ за базираните в Либия екстремисти от Ислямска държава (ИД), както и за безбройните други милиции, противопоставящи се на правителството на националното единство.
„Ще бъде като Ливан през 1983 г.“ Добре, аз бях в Ливан през 1983 г., отразявайки за вестника най-ожесточената гражданска война. И бях свидетел от първо лице какво става, когато добре мотивирани мироопазващи сили бъдат разположени на враждебен терен, преливащ от ислямски екстремисти, без политиците да дават необходимото обяснение за вероятните последици.
С една дума: катастрофа. Месеци след пристигането на водените от САЩ международни мироопазващи сили 356 американски и френски войници бяха убити и още стотици ранени, преди администрацията на Роналд Рейгън да приеме поражението и да заповяда тяхното изтегляне (наброяващият 100 души британски контингент, който изкара неприятните шест месеца, набивайки петите си в изоставената цигарена фабрика в южните предградия на Бейрут, за щастие се измъкна без сериозни наранявания).
Поглеждайки 30 г. назад, може да се твърди, че най-трайното наследство на тази злополучна мисия в Ливан е появата на подкрепяната от Иран шиитска милиция Хизбула като една от най-силните и най-ефективни терористични организации. Следователно при планирането на всяка бъдеща намеса в Либия трябва много да се внимава, без значение колко добри са намеренията ни, за да не приключим с превръщането на Либия в контролирана от ИД Ислямска република. Не че някаква намеса на Запада не е необходима, ако има някакъв шанс страната отново да бъде изправена на краката си.
В Либия, сега залята от вдъхновени от исляма милиции и престъпни банди от трафиканти на хора, новосформираното правителство на националното единство няма абсолютно никакъв шанс за установяване на властта си – ако приемем, че има, то винаги може да бъдат убедени враждуващите фракции да му позволят да се завърне от изгнание в Тунис.
Победа срещу бандите, запушване на нелегалната имиграция, предотвратяване на повече атаки като тази от миналото лято в тунизийския курорт Сус, при която загинаха 30 британски почиващи, са само няколко от убедителните доводи за намеса в Либия. Въпросът е как да се подходи по най-добрия начин. Като начало всяка форма на помощ от запада може да бъде предприета ако има ясно отправено искане от международно признатото либийско правителство това да бъде направено.
И ако така намеса се състои, тогава при нея трябва да бъде използвана точно съответната сила. Комбинирана сила от около 6000 европейски войници, която се обсъжда в момента, ще бъде напълно неадекватна в страна, която е с територия пет пъти по-голяма от тази на Франция. Ако наистина сме готови сериозно да донесем мир в Либия, ще бъде необходима много по-голяма сила, за която регионални съюзници като Египет, който също е заинтересован от изкореняването на ИД и престъпността от неговия най-близък съсед, могат да направят значителен принос. Само тогава имаме някакъв шанс мисията да е успешна. / -------------------------------------------- Кон Кофлин, в. „Телеграф“.
