В НАВЕЧЕРИЕТО НА 4 ФЕВРУАРИ - Петър Стоянов категоричен: Под знамената на демокрацията влязоха агенти на ДС и търсачи на келепир
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес България се намира в несравнимо по-добро финансово и икономическо състояние. От тази гледна точка да се управлява, е значително по-лесно. Откакто страната ни е член на Европейския съюз, са усвоени милиарди европейски пари и благодарение на това се построиха магистрали, подобри се съществено градската и извънградската среда. Това експертно заключение прави бившият президент (1997 - 2002) Петър Стоянов.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Според него, управниците на България преди този период не са били нито по-малко отговорни, нито по-глупави, а просто са нямали на разположение този финансов ресурс, с който разполагат техните колеги през последните десет години.
"Липсват митингите на хора с одухотворени лица, които излизаха на улиците заради идеи и ценности, а не само за защита на социалните си права, което разбира се, също е важно", тъжно заключи Стоянов.
"Когато бях избран за президент, комунизмът официално се бе сгромолясал в цяла Източна Европа, но в България, с изключение на едногодишното управление на правителството на Филип Димитров, бившата комунистическа партия продължаваше да доминира обществените процеси", върна лентата назад в годините Стоянов пред "Марица".
"След като отказах мандата на БСП, след няколко часа свиках Консултативен съвет по национална сигурност. Сградата на Президентството беше обкръжена от хиляди демонстранти. Попитах представителите на политическите сили кой ще носи отговорността, ако се случи най-лошото, и тогава всички ме подкрепиха, че единственото решение е отказ на БСП от властта. Слава Богу, представителите на БСП най-сетне се съгласиха и около 6 часа вечерта на 4 февруари аз излязох и обявих пред хората, че пътят към нови избори е вече отворен", спомни си датата 4 февруари 1997 г. Петър Стоянов.
"Нашият преход се проточи по-дълго, защото обществото ни бе по-комунизирано, отколкото обществата в Чехословакия, Унгария, Полша. Българските интелектуалци по това време бяха на лов с Тодор Живков, а истинските борци срещу комунизма като Илия Минев, Стефан Вълков и други бяха по затвори и лагери. Ето защо след 10 ноември 1989 година българският народ не можа да припознае своите лидери, както чехите припознаха Вацлав Хавел, а поляците Лех Валенса. Това е и причината под знамената на българската демокрация заедно с идеалистите и почтените, да се подредят и случайни хора, и търсачи на келепир, но също така и обикновени провокатори и агенти на Държавна сигурност", отчете Стоянов къде България се загуби в прехода.
