В навечерието на разстрела на Борис Немцов - кога България ще има интелигентни политици във властта?
Последвайте ни в Google News Showcase
Познавах Борис Немцов. Направих доста интервюта с него, които най-нескромно мога да кажа, предизвикаха голям интерес у нас. Двамата разговаряхме ден преди той да бъде разстрелян в центъра на Москва. Разделихме се с остри реплики - накарах го да коментира поредна пресконференция на Владимир Путин. А той не искаше да влиза в ролята на коментатор на най-големия си опонент.
Но не пиша това, за да се хваля. В навечерието на втората годишнина от смъртта на Борис Немцов мисля за нашите политици. И не мога да се примиря, че нивото им на интелигентност пада главоломно надолу. Принудени сме да избираме все по-големи недоразумения. А на тези избори партиите ни спретнаха още по-тъжно-смешен театър на абсурда.
Не споделях политическите възгледи на Борис Немцов. Но го уважавах. Защото и до днес се възхищавам на аристократизма, който излъчваше. Той беше истински интелектуалец. С него се разговаряше лесно - така, както може да се говори само с умен човек, който няма нужда да помпа самочувствие с фалшиви изхвърляния. Бивш вицепремиер на една от най-големите сили в света - Русия, но беше достъпен. Не ползваше посредници в общуването си нито с журналистите, нито с народа. Сегашните му наследници, на голяма част от които хората дори не знаят имената, са се затворили в кулите си и са се обградили с пресаташета, секретарки, съветници и куп още други чиновници.
Немцов беше човек с позиция. Имаше я и я отстояваше до края на живота си. Може би затова и целият свят го почита в деня на смъртта му. Политиците от цялото земно кълбо се отнасяха с уважение към него и приживе.
И не е лошо и нашите политици да се замислят за примера, който даде. Къде са у нас интелигентните и умните, които да ни накарат с радост да отидем до урните на 26 март?! Защо на изборния ни пазар се появиха едни калинки, дето не се умориха да кацат от цвят на цвят? Слави Бинев пристанал на ДПС, Евгений Михайлов, който четвърт век работи срещу България, пък приседна в ДОСТ. Мога още много примери да дам. Ама какво от това? Като пак ще си ги избираме - все едни и същи. Само дето хората се объркват вече кой от коя партийна листа е.
Тъжна работа. И, както се казва, ако не беше толкова тъжна, щеше да бъде много смешна. Ама то какво ни остава, освен да се посмеем малко - на участта си българска и на глупостта, че толкова време търпим да ни се подиграват.
