В нова скандална книга на Антон Тодоров: Бивш премиер лъсва като агент Леон
Последвайте ни в Google News Showcase
До броени дни на пазара излиза новата гореща книга на политолога Антон Тодоров „Агент Леон или как ДС вербува Георги Кьосеиванов“ /изд. „Милениум“/. Този път авторът на хита „Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите“ се впуска в историческо разследване. Тодоров разкрива скандалния факт, че Георги Кьосеиванов /1884-1960/ – дипломат, царски секретар и премиер на България /1935-1940/, е бил вербуван от тоталитарните комунистически служби.
- „Агент Леон или как ДС вербува Георги Кьосеиванов“ е най-новата ви книга, която излиза до дни на пазара. С какво ще разбуните духовете този път?
- Книгата изследва един факт, напълно неизвестен за историческата наука. Става дума за вербовката на Георги Кьосеиванов за агент с псевдоним „Леон“ от Управление I на ДС. Георги Кьосеиванов е бивш министър-председател на България през 1935-1940 г., след това е пълномощен министър в Швейцария, където остава след злокобната дата 9 септември 1944 г. Известно време е бил в обкръжението на царското семейство в Мадрид, след което се установява окончателно в Швейцерия, близо до Монтрьо. В средата на 50-те Държавна сигурност започва целенасочен подход към него, локализира къде точно живее, прави връзка с него чрез негови роднини – доверени връзки и секретни сътрудници на ДС Екатерина и Тодор Рилски – и впоселдствие го вербува. Работил е по разлагането на т.н. „вражеска емиграция“ и разрушаване отвътре на ВБП /Временното българско представителство/, създадено с указ на Симеон II през януари 1958 г.
- Как попаднахте на скандалното разкритие за агентурното минало на Кьосеиванов?
- Беше ранната есен на 2012 г. Както почти всеки ден през последните няколко години се намирах в читалнята на Комисията по досиетата. Служителите ми бяха дали за проучване поредната архивна единица от служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност. Там имаше различни документи, които описваха честването през април 1987 г. на 40-годишнината от създаването на комунистическото външно разузнаване. Става дума за тържественото събрание на 16 април 1987 г., проведено от 17.30 ч. в салона на ПГУ-ДС. Първият документ, който започнах да чета представляваше офциален доклад на заместник-началника на Управлението ген.-лейт. Владимир Тодоров. Помислих си, че това ще е поредната идеологическа плява, но се оказа, че докладът проследяваше първите години от създаването през 1947 г. на комунистическото външно разузнаване. Прехвърлях страниците на този доклад и в един момент прочетох фраза, която ми въздейства като удар от ток:
„Заслужена гордост будят у нас първите успехи в разузнавателната работа: изграждането на канали за проникване в съпределната територия, успешно внедряване на агентура в задгранични емигрантски организации, вербовката в Швейцария на бившия министър-председател Георги Кьосеиванов и проваляне плановете на САЩ за създаване на българско задгранично правителство…“
Това беше потресаващо. Опитах се да си спомня дали тази информация някога ми е била известна. Прехвърлих през паметта си всички малкоизвестни факти около Кьосеиванов, но нямах спомен за такъв. Бързата справка ми показа без никакво съмнение, че фактът за вербовката на Георги Кьосеиванов от Държавна сигурност е напълно неизвестен. През следващите дни и седмици поговорих с няколко човека, които са сериозно изкушени в историческите изследвания – никой от тях не беше чували за това, че Държавна сигурност е вербувала след 9 септември бившия министър-председател.
След известно време подадох заявление в Комисията по досиетата с молба да проверят в основните архивни хранилища в Банкя дали има нещо по казуса. След няколкомесечно търсене, през есента на 2013 г. получих отговор от Комисията, че не само съществуват документи, но е открито и цяло литерно дело (образува се за систематизиране на материали, характеризиращи оперативната обстановка по отделни обекти…, по определена линия на работа на органите на ДС…, по противодържавни елементи и др.), посветено на Георги Иванов Кьосеиванов, част от което съдържа всички материали по разработването и впоследствие вербовката от Държавна сигурност на бившия министър-председател.
- Как от мащабен държавник преди Девети Кьосеиванов се превръща в агент Леон на тоталитарните комунистически служби?
- Един канадски журналист от местен вестник в град Калгари преди време каза, че „Държавникът е мъртъв политик. Имаме нужда от повече държавници“. В този смисъл определението на канадския журналист не е съвсем валидно за Кьосеиванов. Неговото петгодишно управление като министър-председател в периода 1935-40 г. има забележими постижения, за много изследователи това е българската „Belle Époque“. Мисля че всякакви крайни оценки могат по-скоро да навредят, отколкото да помогнат за обективно тълкуване на фактите от наситения му с толкова случки, хора, срещи и лично участие в ключови събития за България живот. Това е драмата на един бивш български премиер, който в последните години от живота си лепва върху своята биография петно, което за мен няма обяснение.
Макар че когато читателите се запознаят с новите факти, с неговите мнения по един или друг казус, изказвани пред неговите вербовчици и пред ръководилите операцията по вербовката му, ще се разбере, че той е бил доста просъветски ориентиран. Има сакндални от днешна гледна точка твърдения, които не могат да намерят оправдание по никакъв начин и които разбиват митологемата за неговото „англофилство“. Той е бил доста късоглед в съветофилството си /което особено проличава в множеството разговори, които има запазени в литерното дело на агент „Леон“ в архива на Комисията по досииетата/ и част от решенията му като премиер, особено след 1938 г. дават широк простор на съветската пропаганда и агентура в България.
- Какъв е за вас Кьосеиванов – изтъкнат държавник, или изменник?
- Трудно ми е да отсъдя категорично как трябва да се оценява направеното от Георги Кьосеиванов в края на неговия забележителен живот. Знам обаче, че изключителната му прозорливост и кураж в едни мрачни и жестоки времена се смесва с недопустимо включване в мероприятията на комунистическата Държавна сигурност в други, доста по-мрачни и жестоки времена след 9 септември 1944 г. Единствено смъртта му през 1960 г. слага край на този срамен откат назад, който дава основания днес, след като вече е доказан фактът на неговата вербовка като агент „Леон“, да кажем, че думите на кардинал Ришельо, че „Измяната е въпрос на време“ са били до болка прозорливи в разкриването на непроницаемата същност на човешката природа. Твърди се, че приживе, особено в активните му години Георги Кьосеиванов бил наричан „Сфинксът“. Все ми се иска това определение да е било в резултат от неговото истинско посвещаване на националните цели и интереси, а да се окаже неправ Димитър Димов, който в романа „Тютюн“ (второ допълнено и преработено издание, 1954 г.; първо издание на II-а редакция) дава следната характеристика на Г. Кьосеиванов:
„Той беше всеизвестен ленивец на лакейска служба в двореца. Имаше подпухнало лице и сънливи, уморени от бридж очи. Някой му беше внушил, че е незаменим държавник, и това го караше да смайва страната и чуждите правителства с непрекъснати дипломатически актове, които приличаха на поклони във всички посоки. Останалото той предоставяше на чиновниците си.“
- След „Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите“ правите скок назад, в миналото, защо? С какво е интересен днес случаят Кьосеиванов?
- Интересен е с това, че българските политици често без много-много да мислят се захващат да слугуват на този или онзи външен господар. Има едно изказване на съветника на цар Борис III, Любомир Лулчев, описано в неговите спомени, който дава една цинична формула, останала като символ на тази слугинска гъвкавост:
„Тогава му казах:
-Какво има да чакате от такива несигурни правителства и хора? Кьосето да си иде и да дойде нов човек с нов курс. Кой да го замести, Божилов? Сега, понеже ще бъдем с всички добре, турете „Филов“, та кой как иска да бъде „англофилов“ и „германофилов“…“
Вижте случая с Георги Кьосеиванов – в средата на 30-те го смятат за отявлен „англофил“. След есента на 1940 г., когато заминава като пълномощен министър в Швейцари той много скоро става информатор на Алън Дълес, когато Дълес оглавява разузнавателният център в Берн на Управлението на стратегическите служби, предшественикът на ЦРУ и вече е „американофил“. В доклади на това разузнавателно бюро в Берн българският пълномощен министър Георги Кьосеиванов фигурира като информатор с псевдоним „Kiss“, който е доставчик на изключително ценна и своевременна информация. В средата на 50-те се заявява като такъв „съветофил“, че тръпки да те побият. Не е читава тази работа, но явно добре се заплаща щом и днес повечето ни политици преуспяват в нея.
