В разрез с европейските правила: Строежът на “Южен поток” у нас тръгва тази година
Над половината от българите подкрепят изграждането на газопровода
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Строежът на българския участък от газопровода "Южен поток" ще започне в края на 2013 г. и ще струва 3.3 млрд. евро, съобщи Александър Сиромятин, заместник-ръководител на отдела за управление на проект в "Газпром", в София по време на първата от поредица кръгли маси, посветени на развитието на проекта, които ще се състоят в страните, през които ще минава тръбата.
Ако този график бъде спазен, то стартът на строежа на сухопътното трасе ще изпревари този на морския участък, тъй като плановете на “Газпром“ предвиждат тръбите по дъното на Черно море да започнат да се полагат през второто тримесечие на 2014 г. Първата морска тръба трябва да бъде завършена до края на 2015 г. и страната ни да започне да приема 15.5 млрд. куб. годишно с постепенно натоварване на мощностите.
От следващия понеделник започват обществените обсъждания на одобрения от българското екоминистерството доклад за оценка на въздействието върху околната среда на проекта в общините, през които ще минава газовото трасе от морския бряг край Варна до северната част на границата ни със Сърбия, каза още представителят на руския монополист. По думите му всички забележки на населението ще бъдат взети предвид, предаде Медиапул.бг
За реализацията на българския маршрут е създадено дружеството “Южен поток България“, в което поравно държат “Газпром“ и “Българският енергиен холдинг“ (БЕХ).
Проблемът с легитимността на газопровода произтича от т. нар. Трети либерализационен пакет на Европейския съюз. Съгласно подписаното през януари 2008 г. първоначално споразумение между България и Русия за строежа на “Южен поток“ капацитетът на тръбата ще е изцяло на разположение на руската “Газпром“. Според влезлия в края на 2009 г. Трети енергиен пакет на ЕС обаче половината капацитет на съоръжението трябва задължително да се пусне за свободен достъп до други доставчици и търговци. Именно по тази причина служебният премиер Марин Райков поиска през април да се направи “пореден, много задълбочен анализ“ на инвестиционното решение на България за изграждането на газопровода. Това обаче не попречи на сегашния енергиен министър Драгомир Стойнев да бъде мек с посетилия София почти инкогнито в началото на юни руски зам.-енергиен министър Анатоли Яновски. На срещата двамата са се съгласили, "че трябва да се спазва предварително установеният график за работа по проекта".
Знак, че България може да има проблем с неспазването на европейските правила, дава изказване на високопоставен източник от Европейската комисия (ЕК) пред "Капитал": "Не, "Южен поток" не излиза извън обхвата на Третия либерализационен пакет, това беше категоричното мнение на Генерална дирекция "Енергетика". Законодателството е в сила от 31 март 2011 г. за всички страни членки, включително за България".
Иначе над половината от българите подкрепят изграждането на газопровода "Южен поток", показва проучване на WorldThinks по поръчка на специализирания енергиен портал Natural Gas Europe, оповестено днес. "За" тръбата са гласували 54 на сто.
С 4% повече пък подкрепят изграждането на алтернативна тръба от Централна Азия. Това, което притеснява българите според същото проучване, е голямата енергийна зависимост от Русия, липсата на прозрачност при определянето на цените в енергетиката, както и корупцията.
В същото време обаче само 15 на сто от българите смятат, че енергийната зависимост е сред сериозните проблеми на страната. Много повече от хората се притесняват от безработицата и високите цени на храната и дрехите.
WorldThinks е установила също, че 71% са чували нещо за "Южен поток", а 22% имат много информация за проекта. Останалите 7% не знаят нищо за него.
