Последвайте ни в Google News Showcase
Канцлерът на Германия Ангела Меркел предложи в Европейския съюз да бъде създаден собствен Съвет за сигурност – в това число и за преодоляване на трудностите при приемането на решения за санкциите спрямо Русия, съобщава руският вестник „Взгляд“ в обширен анализ, представен от „Фокус“.
Не е важно какво германският канцлер има на ум сега – проблеми с удължението на санкциите или затруднения с началото на отмяната им. По-важното е, че Германия отново се опитва да премине в следващия етап на евроинтеграцията: към укрепването на единството и управляемостта на ЕС. Ще му се получи ли на Берлин?
Ангела Меркел не посети тазгодишната сесия на Общото събрание на ООН, на която в едно от централните събития се превърна заседанието на Съвета за сигурност под председателството на американския президент Доналд Тръмп. Тя не чу и речта на президента на Франция Еманюел Макрон, който от трибуната на Общото събрание предложи реформирането на Съвета за сигурност, разширяването на неговия състав и ограничаването на възможностите за използването на правото на вето от постоянните му членове.
В момента Меркел трябва да се справя със серия от вътрешни проблеми – както чисто германски, така и европейски, защото Евросъюза се явява и въпрос на германската вътрешна политика. Проблемите в широката коалиция, на която се опира правителството на Меркел, само се влошават: социалдемократите са недоволни от баварския ХСС, баварците са недоволни от Меркел, и нейните позиции в собствената ѝ партия са отслабени след скорошното поражение на нейния кандидат за поста на ръководител на парламентарната фракция на ХДС. Канцлерът вече открито се нарича „смотаната патица“ както в самата Германия, така и в Европа.
Шансовете Меркел да продължи да седи в своето кресло също намаляват, защото популярността на всички партии от управляващата коалиция падат стремително, докато симпатията за опозиционната „Алтернатива за Германия“ и левите нараства. Изборите за местния парламент на Бавария, насрочени за 14 октомври, може да се превърнат в „деня Хикс“ за началото на нова вътрешнокоалиционна и, съответно, правителствена криза в Германия.
Говорейки в неделя в баварския Отобойрен, Меркел говори в полза на създаване на Съвет за сигурност на Европейския съюз с цел „укрепване на капацитета и създаването на нов ред във въпросите на външната политика“. По думите ѝ външната политика, постоянно основана на единно мнение, не може да бъде разумно решение в бъдеще. Като пример тя посочи трудностите във взимането на решения за санкциите по отношение на Русия.
Тук, обаче, не е ясно какво Меркел има предвид – дали е сложно да удължат санкциите или, точно обратното, да се отменят. Тъй като и в двата случая ще е нужно съгласието на всички 28 страни-членки на ЕС. Но за момента Берлин успява да се сдобие с единна позиция от всички за продължаване на санкциите. Въпреки факта, че редица страни – от Австрия до Гърция – нееднократно изразиха своето желание за премахване на поне част от санкциите, техните ръце бяха внимателно извити и принудени към „солидарност“.
Впрочем, сега ситуацията се променя. И не само защото Евросъюзът трябва да подхожда все повече и повече остро към САЩ и като цяло да се подготви за предстоящите американски санкции върху търговията с Иран. Много по-важно е, например, че новото италианско правителство вече нееднократно даде ясно да се разбере, че ще продължи да настоява на отслабени санкции против Русия.
Но тук не става въпрос за Русия. Или по-точно, не само Русия се явява като главната причина за инициативата на Меркел. Берлин отдаван очаква да премине на следващия етап от евроинтеграцията – политически, финансов, външнополитически. Понастоящем Германия се нуждае от единна Европа под нейно ръководство. Е, или с някакво френско участие в управлението на Стария свят. Процесът на евроинтеграция не е просто застопорен в последните години – евроскептиците започнаха да набират сили, тоест поддръжници на отслабването на ЕС чрез реформиране на Евросъюза в съюз на националните правителства.
На този фон са всички европейски интегратори – а към тях се отнасят не само чиновниците в Брюксел, но и Меркел и Макрон – търсят начин за реверанс, тоест прехода към ускорената евроинтеграция. Дори излизането на Великобритания се възприема не като проблем, а като предизвикателство – което означава нуждата от центростремителен процес, излъчващ още много.
Общ бюджет, обща отбранителна политика – все теми, в които в последния момент постоянно звучат от устите на Меркел и Макрон.
Германяи и Франция ще определят външната политика на Евросъюза, а представените в Съвета за Сигурност страни в качеството си на непостоянни членове на останалите страни ще решат кое да подкрепят. Нито Италия, нито Испания не могат да разчитат на своето постоянно членство в Съвета за сигурност. Тъй като имат дългове и нямат политическата тежест, както Франция и Германия.
Вярва ли Меркел в реалистичността на своята инициатива? Разбира се, все пак Берлин действа еднозначно по въпроса за усилване на евроинтеграцията, подбирайки различни варианти по пътя. Идеята за Съвет за сигурност ще бъде опитана и обсъдена, но проблемът е в това, че към момента ЕС встъпва в предизборния период. През май ще бъдат проведени избори за Европейски парламент – на които всеки предрича относителния успех на евроскептиците. След това, думата „безопасност“ ще звучи в Европа не в съчетания с думата „Съвет“. Трябва да се бори за съхранение поне на настоящето ниво на евроинтеграция. И съвсем не е факт, че германският канцлер, който ще се занимава с това, ще носи името Ангела.
