В Русия: Подготовката на Сърбия и Черна гора за евроинтеграция е предизвикателство за Москва
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В навечерието на представянето на Стратегията на Европейския съюз за Западните Балкани руският вестник „Московский комсомолец“ привежда мнението на експерта Юрий Квашнион за предизвикателствата, пред които са изправени регионът и Брюксел.
Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан трябва да представи днес стратегията на Европейския съюз за страните от Западните Балкани. Още през ноември австрийският политик заяви, че държавите– членки са готови да разгледат възможността за приемането на нови страни в Общността. По–точно става дума за Албания, Македония, Сърбия, Черна гора, също и Босна и Херцеговина. Особен интерес представлява ситуацията около възможността за присъединяване към ЕС на Македония. Гърция възнамерява да блокира нейното приемане, ако страната не промени името си, което съвпада със това на едноименната гръцка област. Във връзка с това в Македония са решили да проведат референдум за смяната на името.
В края на октомври председателят на Европейската комисия Жан–Клод Юнкер заяви, че по – вероятно е разширяването на Блока да се осъществи в периода 2019–2024 година, след като бъдат завършени процедурите по напускането на Великобритания от структурите му. Официалната причина за подобно решение, според властите в Брюксел, е стремежът „да върнат мира на Балканите“.
Британското издание Financial Times написа по-рано, че чрез присъединяването на нови страни ЕС се надява да усили контрола над миграцията и да ограничи разпространението на руското влияние в нестабилния регион.
В случай че разширяването на Блока протече по съществуващия план, то ще бъде най – мащабното в историята.
„Като цяло ЕС е заинтересован от присъединяването на балканските държави - коментира за „Московский комсомолец“ Юрий Квашнион, завеждащ сектора за изследване на ЕС в Националния изследователски институт за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките. - Друг въпрос е, че ситуацията е принципно различна за отделните страни. Аз бих отделил две страни. Това е Черна гора, която вече е преминала към еврото, и Сърбия, която независимо от косовския проблем върви достатъчно бързо към европейска интеграция. Същевременно ситуацията с другите кандидатки е съвършено различна. Босна и Херцеговина - това е държавно образувание със слабо икономическо развитие и с много нерешени институционални въпроси. Ако тази страна влезе в ЕС, то това би била съвсем различна перспектива. Още повече трябва да се отбележи, че в тази страна са в ход дезинеграционни процеси.„
Трябва да разберем, че ЕС е обединение на християнски и постхристиянски страни. В Босна не по-малко от половината население е мюсюлманско. Същото можем да кажем и за Албания, където по-голямата част от населението изповядва исляма. Затова засега, вероятно, вариантът за присъединяването на Албания изглежда не съвсем желан“.
Според Юрий Квашнион, е забележително, че Турция въобще не се споменава като възможен кандидат за скорошно приемане в ЕС. По думите на председателя на ЕК „Турция е направила големи крачки в посока, обратна на ЕС“ и следователно за нея се изключва перспектива за членство в близко време.
Що се отнася до Македония, тази балканска република води продължителен спор за името си с Гърция. От момента на разпада на Югославия през 1991 година Гърция се опитва да се пребори за промяна на името на северния си съсед, за да не възниква объркване с гръцката област Македония. Може да се предположи, че проблемът не е само в объркването, съществуват опасения, че в конституционното име на страната са заложени териториални претенции към гръцката област. Името, с което Македония е приета в ООН – Бивша Югославска Република Македония (БЮРМ), също не устройва Атина. В неделя в гръцката столица се състоя многохилядна демонстрация под лозунга „Македония е Гърция“.
Вече половин година са в ход преговори между двете страни с посредничеството на специалния пратеник на генералния секретар на ООН Матю Нимиц. Решението, което бъде прието в хода на преговорите, ще бъде представено на общонационален референдум в Македония.
На официалния сайт на премиера на Македония Зоран Заев се казва: „Виждате, че тече прозрачен процес, ние искаме решение на базата на национален консенсус, за да може накрая да бъде потвърдено на референдума“.
Не всички страни от ЕС обаче споделят политиката за разширение на ЕС.
„Има въпроси доколко успешна в икономически план ще бъде интеграцията. За да може тези страни да имат по-висок, среден за ЕС стандард, е необходимо да се наливат доста големи финансови средства. Има членки на ЕС, които са против приемането на страни с нерешени териториални въпроси. Няма единство на мненията, но като цяло курсът към присъединяването на Западните Балкани вече е приет. Не толкова отдавна, през 2013 г., се състоя приемането на Хърватия, против което бе Словения заради нерешени териториални въпроси. Да, процесът по приемането се проточи девет години,но днес Хърватия е пълноправен член на Европейския съюз“, отбелязва Квашнион.
