Последвайте ни в Google News Showcase
„Фейсбук” блокира страници от популярните ресурси на RT заради неспазване на някакви закони правила, съобщкава в обширен материал днес руското издание „Взгляд“, цитирано от „Фокус”.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Ако оставим настрана конспиративността за това, че по този начин Марк Зукърбърг се опитва да докаже необходимостта от законопроект за устойчивостта на интернет в Русия, всичко това прилича на признак за сериозно заболяване на американската държава. И тази болест руснаците добре познават.
„Фейсбук” блокира проекта In the Now, свързан с руския телевизионен канал RT. Тази мярка беше предшествана от репортаж в CNN, където сътрудник от аналитичния център на German Marshall Fund разказа, че In the Now са „агенти на Кремъл.
Ръководителят на RT Маргарита Симонян, както обикновено, реагира емоционално. „CNN за пореден път се прояви като дясната ръка на Държавния департамент, НАТО и на всички, свързани с тях – коментиря тя. – „Фейсбук” постъпи по същия начин. CNN дори се скри, че те са направили своето т. нар. разследване, по-точно – съвършено шантажистки материал, по пряко указание на фонда, който финансира НАТО и Държавния департамент. Във „Фейсбук” до такава степен са изплашени, че за пореден път ще ги обвинят в помощ за руснаците, които се намесват в демокрацията на САЩ и я убиват, че просто за минути са изтрили акаунт с 4 милиона абоната. Два и половина милиарда преглеждания на това видео е имало във „Фейсбук”. Никакви претенции към видеото, към съдържанието, което публикува каналът от страна на „Фейсбук” не е имало и няма, но изведнъж позвънили от CNN и заявили „Как е възможно да позволявате на тези руснаци да общуват с нашето население?“ Така от „Феийсбук” просто изтрили този акаунт”.
Според главния редактор на RT, „ще става и още по-зле”.
„Никой вече не вярва в свободата, дори и не споменава за свобода, това вече е истинско геополитическо противопоставяне, в което нашите медийни площадки се превръщат в истински абсолютни оръдия – анализира Маргарита Симонян. - Вече не знам дали с тази цел са били създадени, но в момента нещата стоят именно така”.
RT събра мненията на руски журналисти и политици за блокирането. Прессекретарят на президента Дмитрий Песков заяви, че подобни действия водят до загуба на доверие и нанасят сериозна вреда на реномето на големи и достатъчно уважавани международни компании. Той е добавил, че в последно време на руските медии се оказва „почти безпрецедентно влияние, съвсем открито и достатъчно грубо”.
Коментарите на сайта на руското МВнР гласят: „Имаме работа с акт на пряк и правно необоснован натиск от страна на официален Вашингтон срещу неугодни нему източници на информация. Очевидно, този тренд в интернет цензурата постоянно се засилва въпреки призивите от Запада да се спазва свободата в цифровата и информационната среда”.
Не по-малко рязко за случилото се изказаха и депутати, и сенатори в Държавната дума.
Ще напомним, че през миналата седмица либералните медии и опозиционните партии подложиха на сериозна критика законопроекта за устойчивостта на Рунет. С пропагандни цели той беше преименуван в „закон за автономния интернет“. Дори и не се обърна внимание на нееднократните заявления на един от инициаторите на законопроекта, депутатът Андрей Лугов, за това, че „автономен интернет” звучи абсурдно и никой не възнамерява да откаже на гражданите достъп до Мрежата.
Блокираните ресурси на In the Now, без да са нарушавали нито правилата на „Феийсбук”, нито законите на САЩ, се оказват сериозен удар по критиците на този закон.
Всичко ще изглежда по следния начин: руските оператори просто ще блокират достъпа до основни сървъри в интернет – тогава може да кажем „прости“ не само на „Фейсбук”, но и на онлайн плащанията, на новините и видеата, на филмите.
Така Марк Зукърбърг по молба на руските власти продемонстрира на противниците на закона за устойчивостта на Рунет как всеки един руски ресурс може да бъде блокиран или отключен във всеки един момент.
Показателно е, че през 90-те години Джордж Сорос плащаше, за да се включват руските ВУЗ-ове към интернет. Нещо, за което и досега са му благодарни представители на поколенията над 40 години, задето им е открил невероятните възможности на Световната мрежа.
В годините на предишната студена война Западът свикна да смята, че свободата на словото и информацията е негово изключително оръжие, на което Съветите не могат да се противопоставят със своите „заглушители“ и архаични пропагандистки методи.
Сега ситуацията се обръща на 180 градуса. Западните медии и изданията, финансирани от задгранични източници, остават в руското информационно поле „ вещ, сама за себе си“. При тези огромни числа за посещаемостта на ресурсите на RT, но става дума за обективна реалност. Опитите да се забрани излъчването и на RT, и на други руски медии също е обективна реалност. Пропагандният мит за всемогъщите „руски хакери” и „руски тролове”, които са способни да променят резултатите от изборите и да изкарат на улиците стотици хиляди души – това също е обективна реалност.
Не е ли удивително, че Сорос и други коментатори, независимо от любовта си или ненавистта си към глобализма, по различни причини все по-често започват да сравняват ЕС и САЩ със СССР.
Основното сходство между днешната студена война и предишната е фактът, че тя съвсем не е нужна на гражданите от страните-участнички. И това е очевидно.
В СССР никой не е искал да воюва със САЩ, а и американците едва ли са изгаряли от желание да загиват в атомните пламъци в името на свободата от комунизма. Затова и краят на конфронтацията всички възприеха с еднозначно облекчение.
Причините за сегашния конфликт повечето хора разбират още по-лошо. Русия споделя същите онези ценности, които притежават и западните държави. Едва ли да се устройва световна война заради някакви си гей-бракове влиза в сметките на когото и да било.
САЩ искат абсолютна доминация, но тя не е възможна. А ако се окаже възможна, то е за кратко време и завършва с кръв.
Като се съди по опитите да се блокира свободното разпространение на информацията, САЩ този път усещат своята слабост - и тя не е военно-политическа, нито икономическа, а преди всичко идеологическа.
СССР изгуби не икономиката си, а идеологията си: всички икономически проблеми от втората половина на 80-те години можеха и да се решат, ако не беше изчезнала идеологическата надстройка, която обединяваше страната.
Изглежда, че САЩ имат шанса да повторят този път. Главното е обаче в това рушащата се американска империя да не се опита по военен начин да продължи съществуването си.
