Вадим от джоба си 1,5 млрд. лева за лекарства

Българите - първенци в Европа по доплащане за хапчета и ампули

  Джипито ви предписва лекарство, което ще облекчи болката  и ще ви лекува. Отивате с рецептата в аптеката, но си тръгвате без хапчетата. Джобът ви не може да си ги позволи. Препаратът се оказва толкова скъп, че буквално ще взриви и без това мизерния бюджет на семейството. Бедната ни здравна каса също не може да поеме стойността на медикамента. В същото време не е тайна, че българите ставаме все по-болни. Според вещи експерти от фармацевтичната индустрия това било напълно нормално за всяка икономическа криза и вероятно скоро нямало да бъде преодоляно. Само че едва ли може да се приема за нормално хората масово да се отказват от медикаменти поради бедност. И смирено да чакат болестите окончателно да ги повалят. Пламен Димитров, шеф на КНСБ, съобщи, че цели фамилии социално слаби  и повечето от възрастните хора в страната вече са на ръба на оцеляването. Иде зима, а те нямат пари да си купуват лекарства. Тлеят в мизерия, очаквйки смъртта. Причината е, че макар и с рецепта от здравната каса, ако искаш да получиш една опаковка  животоспасяващ препарат, трябва солено да доплатиш за нея в аптеката. Понякога става дума за 20, 50, над 100 и повече от 300 лева. Как става това при минимална пенсия от 145 лева? Мария Калайджиева от София например, която е с присаден бъбрек, трябва да намери от някъде пари. Защото в аптеката й искат да доплаща по 120 лева месечно за животоподдържащ препарат. Не го ли купи, Мария просто ще умре. Няма друга страна в Европа, която толкова дълбоко да  бърка за медикаменти в джобовете на  поданиците си. Черната статистика показва, че българите, макар и здравно осигурени, доплащат за илачите над 65 на сто от стойността им. И с всяка изминала година трябва да дават повече  и повече лични пари, ако искат да са живи. През 2006 г., например, в аптеките са влезли 755 млн. лични лева на нашенеца, през 2007 г. сумата вече е 913 млн., през 2008 г. – 1021 млн., миналата година – вече над 1,5 млрд. лева. В същото време французите дори не подозират какъв страшен  проблем мъчи хората в  България. Защото споменатият процент при доплащане на хапчетата и ампулите във Франция е само 1, а 99 на сто от цените им се поемат от публичните фондове и държавата. Немците покриват със свои пари 7,1 на сто от цените на медицинските препарати, испанците - 7 процента. Да не говорим, че в Англия всеки, навършил 60-години, получава напълно безплатно всички лекарства. Без значение дали са евтини или скъпи. За заплащането им се грижи държавата. В Дания пък са въвели лимит – ако медикаментите,предписани на пациента са нови и изключително скъпи, допуска се датчанинът да доплаща за тях от джоба си. Но да дава годишно в аптеките не повече от 200 евро  лични пари/ при минимална заплата в страната 1500 евро/. У нас има пациенти, които месечно харчат толкова за лекарства. Е какво, да мрем ли ? Светлина в тунела има, въпреки че никой не се  е затичал да я стигне. Причината е пълното бездушие  по високите етажи на медицинската власт. Там непрекъснато се тръби за някаква реформа в родното здравеопазване, включително  и в лекарствената политика. А през последните осем години публичните разходи за медикаменти почти не са мръднали в полза на болния човек. Млада и бедна била здравната ни каса /НЗОК/. Ами как ще е богата, когато Симеон Дянков нагло прилапа 2 млрд. лева от резерва й. Едва ли има по-голям цинизъм в национален мащаб. Защото тези пари не са на Дянков, те са събрани от вноските за здраве на хората. И не че финансовият министър ги взе назаем от тях, за да плати стари държавни борчове. Просто ги вкара безвъзвратно в пробитата каца на държавния ни бюджет и се забрави за парите.  Тези дни имаше друг скандал – изчезнаха още 50 млн. лева от здравната каса  и нито в МЗ, нито в касата, знаят къде по трасето между двете институции се губят споменатите пари. А какво пречеше с тях НЗОК да плаща по-голяма част от разходите за лекарства. Да не забравяме и  друго – два милиона българи продължават да не се осигуряват за здраве. И нито едно правителство от прехода не си мръдна пръста да се справи с този проблем, който виси върху плещите на честните платци и на самата държава. Защото не е тайна, че неосигурените българи също боледуват. Те също се лекуват безплатно, пият лекарства, които някой плаща.  Заради този факт още повече се надуват цените им. На всичкото  отгоре виси и жестокото  20 % ДДС върху медикаментите. Не си виждаме хала на държавата, а слагаме най-високия в цяла Европа данък добавена стойност върху лекарствата. Във Великобритания и Швеция например той е 0 процента. Ясно е, че държавата се чуди откъде да откъсне пари. Само че до лекарствата ли опря? Червената депутатка Мая Манолова съобщи ,че при управлението на ГЕРБ цените им са скочили от 4 до 408 процента. Има още един спасителен начин да се осигурят по-евтини медикаменти. Става дума за т. нар . генерични форми на лекарствата. Те по нищо не се отличават от оригиналните. Като не броим факта, че са  с 30 до 90 % по-евтини. Не случайно масово ги прилагат в практиката си страни с доказано стабилни здравни системи, като САЩ, Канада, Германия, Дания, Франция, Холандия... По данни на ЕС, 17 държави, нейни членки, са спестили през последните седем години поне 14 млрд. евро от  заместители на оригиналните препарати. Това потвърди и известният наш експерт в тази област д-р Евгени Тасовски. Според него безспорно е, че новите лекарства са важни, защото вирусите непрекъснато се променят. Още по необходими са те за онкологията. Евтините генерици обаче могат да спасят стотици хиляди българи, които вече не са в състояние да доплащат в аптеките. Жалко е, че нашите доктори упорито предписват предимно оригинални препарати – те фигурират в над 65 на сто от всички рецепти. И така продължава източването на здравната каса и джобовете на хората. Преди дни започна прокурорска проверка на цените на лекарствата в българските аптеки. Поводът са сигнали за продажбата на необосновано скъпи препарати и корупция при провеждането на търгове за внос на медикаменти.   Къде сме ние?    Не е тайна, че страната ни е най-бедната в Европа и ние боледуваме повече от братята ни в ЕС. Още: умираме далеч по-често от тях. Докато средната продължителност на живота на жените в европейските държави е 82,4 години, а  на мъжете – 76,7 години, у нас тя е съответно 76,3 и 69,2 години.