Вазов заклеймил френски гей

Писателят-академик Пиер Лоти получава стихотворна плесница от народния поет

Когато през Балканската война (1912-1913) българските войници победоносно настъпват срещу турския аскер, южната ни съседка намира неочакван съюзник в лицето на един популярен французин. Това е писателят Пиер Лоти (псевдоним на родения в Рошфор автор на романтични повести Луи Мари-Жулиен Вио). Съвсем млад той става офицер от военния флот на Франция и в свои книги описва пътешествията си до Близкия и Далечния изток. Ориенталската екзотика в произведенията на Лоти много бързо печели популярност сред съвременниците му. Още в края на 19 век той е приет за член на Френската академия и до края на живота си е един от „безсмъртните” писатели. Малцина обаче знаят, че академикът е хомосексуалист. Бурният живот на Лоти, минал по кораби, пристанища и хареми на Изтока, личи най-ясно в произведенито му „Аязиаде”. В него героят /всъщност авторът/ страда по божествено красив млад турчин. По-късно много от биографите на французина наблягат на гей началото в  литературнте му епоси, като го представят като „метафора на един невъзможен избор между европейския прогрес и ориенталската традиция, между почтеността и свободата.” Самият Лоти разказва в кореспонденцията си, без да се стеснява, че в младостта си е имал интимни връзки с контрабандисти, картоиграчи и други съмнителни личности. Френският писател, според свидетелствата на съвременниците си, обожавал да носи дрехите на османлиите, пушел с наргиле, дори в Париж се появявал с фес на главата. Когато избухва Балканската война, Пиер Лоти започва да публикува статии във френските вестници в подкрепа на Османската империя. Позицията му е повече от странна – за него турците са добродетелни и хуманни, останалите балкански народи – хищници, способни на кървави зверства. Най-много е охулвана нашата армия. Яростната му кампания срещу България ярко се очертава в издадената светкавично в Париж скандална книга „Агонизираща Турция”. В нея фактите са заменени с фалшификации. Българският печат не остава длъжен на французина – гневни статии обвиняват Лоти в преднамереност и откровени лъжи. Разобличена е и мистификацията на френския академик в парижкото списание „Илюстрасион”, където той описва масово убийство на турци в едно българско село. Наши журналисти откриват, че публикуваните снимки са режисирани и монтирани от редакцията на списанието. Лоти веднага отговаря на разобличителите си в София. Текстът му е нагъл: „...След всички описани ужасии, българите трябва да наведат глави и да мълчат”. Тогава прелива чашата на търпението. Народният поет Иван Вазов през ноември 1912 г. написва стихотворението „Под гръма на победите” с посвещение „на Пиер Лоти”. В него писателят удря звучен поетичен шамар на френския си колега, осмелил се да защитава петвековните ни тирани: [caption id="attachment_58512" align="alignleft" width="175"] Пиер Лоти[/caption]     „Свести се! Твоят химн жесток и светотатски    е храчка, фърлена въз бога и човека;    а наший меч лети да тури край на адски    тегла, да тури край на черний срам на века.    Не хищни замисли ни движат, нито злоба –    с кръвта си ний чъртайм велика епопея,    ний носим свобода в тъмницата на роба,    ний носим подвига свещен на Прометея”   Скандалът с Пиер Лоти има драматично продължение. Фалшификациите в сп. „Илюстрасион”  силно възмущават българския арменец Артаг Торком. По това време той е подпоручик от I пехотен софийски полк, който се бие по фронтовете на Балканската война. Този храбър офицер е ранен в една от битките. Когато получава отпуск и е изпратен да се лекува в Австрия, Торком заминава за Франция с идеята да обяви дуел на Лоти за лъжливите му статии. Подпоручикът пристига в Париж и официално хвърля ръкавицата си в лицето на академика гей. По това време французинът е на 63 години, а арменецът е три пъти по-млад. Уплашен от развръзката на предстоящия дуел, Пиер Лоти заявява пред вестник "Фигаро": "Аз имам право, защото младият човек ще се откаже от решението си. Вярвам, че не дължа удовлетворение на никого, че винаги съм говорил истината." Няколко дни в парижктите кафенета двубоят на нашия офицер с френския хулител на България е най-обсъжданата тема. Авторът на „”Агонизираща Турция” търси начин да избяга от предизвикателството към него. Макар, че е дошъл в Париж като частно лице Торком говори, че ще защити честта на цялото българско войнство. Изплашен, че ще стане дипломатически скандал с Франция, в спора се намесва и посланикът ни в Париж Димитър Станчов. Според него българската държава няма нищо общо с предстоящия дуел – дипломатът хвърля цялата отговорност върху доблестния офицер. Възрастният Лоти възлага на своя приятел Жорж Бретмайер да се яви на дуела вместо него. Добър майстор на сабята и шпагата Бретмайер е познат на парижани като победител в няколко двубоя. Артаг Торком е съгласен да се бие със заместника на Лоти. Секундантите определят датата на двубоя, мястото и времето - сутринта на 9 ноември 1913 г. в гората на имението Монмераси.  Схватката е жестока - още в първите минути Артаг е ранен в ръката от шпагата на доста по-опитния Жорж. Въпреки течащата кръв българският офицер продължава двубоя. Последвалото раняване на Торком в гърдите дава повод на секундантите да се намесят и прекратят дуела. Така раненият подпоручик защитава с кръвта си честта на българските воини срещу обидите и клеветите на френския академик. Това, което прави Иван Вазов преди това в стих....