Валентин Вацев пред ПИК: Бойко Борисов е прав, че при Меркел Путин нямаше да води война в Украйна. Правителството на Кирил Петков е неадекватно и не знае на кой свят е. САЩ и Русия вече са се договорили
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическият анализатор Валентин Вацев говори пред ПИК за войната в Украйна и легитимни ли са претенциите на руския президент Владимир Путин, който формално нарушава международното право. Можеха ли ЕС и НАТО да реагират различно, какво не научиха от урока „Крим“, има ли договорка Кремъл-Байдън и колко големи ще са щетите от конфликта за малка България - коментира Вацев.
- Г-н Вацев, може ли да има съмнение, че това, което се случва в Украйна, е война?
- Не. Зависи дали сте военен човек, или цивилен. От цивилна гледна точка всеки път, когато стрелят танкове и ракети, това, разбира се, е война. От военна гледна точка – това се нарича ограничена операция на руските въоръжени сили с цел демилитаризация и денацификация на Украйна. Гражданските обекти и мирните граждани не са цели, но в момента по карта Русия унищожава всички военни обекти на украинска територия. Въоръжените сили на Украйна масово се предават. Разбира се, някои оказват съпротива. Но както вървят нещата, до довечера или до утре сутринта тази Украйна, за която говорим, няма да съществува.
Истинският, големият, политическият въпрос, който касае всички, дори нас, българите, и целия свят, и Европа, е дали и как ще се направи другата Украйна. Защото на тази вече краят и се вижда.
- А не можеше ли да сработят Минските договорености и това, което разговаряше Нормандската четворка?
- Разбира се, че можеше. Минските споразумения, ако имате предвид „Минск 2“, допреди няколко дни бяха актуални и все още никой не губеше надежда, че могат да заработят, но украинското ръководство непрекъснато повтаряше, че няма намерение да ги спазва. Формално погледнато, тъй като Русия не е страна по тези споразумения, може юридически формално и юридически абстрактно да се сметне, че те още са валидни, тъй като те изискваха политически разговори между украинското ръководство и ръководствата на Донецк и Луганск.
На този етап, разбира се, ръководствата на Донецк и Луганск вероятно ще откажат да разговарят с украинското ръководство. Самото то, украинското ръководство, преживява своите последни часове. Затова казах, че единственото наистина интересно нещо е не толкова военните действия, върху които се фиксират журналистите, а от аналитична и политическа гледна точка е важно каква Украйна ще има утре и как ще я направят.
- Претенциите на президента Путин и начинът, по който той ги предявява, не са ли обаче категорично нарушаване на международното право, поне формално властта в Киев е легитимна?
- Според Путин, и той това точно каза в голямото си обръщение от оня ден, апропо тогава стана ясно това, което става днес, Путин ясно обясни, че няма нито логически, нито исторически, нито фактически, нито юридически основания за легитимност на тази Украйна, тъй като тя е пронацистка, криминализирана и корумпирана държава.
Просто Путин с правото на руски президент и главнокомандващ, разбира се, съобщи ясно, че Русия повече няма да търпи нацистка държава до себе си, тъй като е заплашена руската национална сигурност. В този смисъл работи принципът за неделимост на сигурността. Не може едновременно вие да сте по-сигурни от нас или ние да сме по-сигурни от вас. Това е принципът на неделимостта на сигурността. Така че Путин ясно предупреди. Разбира се, днес Съединените щати са крайно недоволни, но аз подозирам, че още вчера предиобед има някаква неформална договореност между руското и американското ръководство, че САЩ няма да се намесват. И това Байдън го повтори няколко пъти. Съвсем ненужно на пръв поглед Байдън повтаряше четири-пет пъти, че те няма да се намесват по никакъв начин в Украйна. Това означаваше: „Уважаеми колега Путин, имаш картбланш да направиш това, което се каниш да направиш.“
- Вероятно знак за това беше още дипломатическото изтегляне на американците от Киев в Лвов, но дали можеха да реагират различно ЕС и НАТО и какво те не научиха от урока „Крим“?
- Вижте, до последния момент и Германия, и Франция можеха да принудят украинското правителство, което днес бере душа, да се приемат Минските споразумения. Те бяха валидни до вчера буквално. До снощи вечерта. Те можеха да се спазват. Вместо това Украйна непрекъснато повтаряше, че няма намерение да спазва „Минск 2“, а в Берлин и Париж се правеха, че не ги чуват. Значи става въпрос не за Европейския съюз, който на този етап няма обща воля, става дума за ръководството на НАТО, което не пожела да влезе в никакви съдържателни разговори с ръководството на Русия. И така се стигна до момента, когато руският външен министър Сергей Лавров заяви, че каквото и да каже Столтенберг, за Москва то няма значение. Което означаваше, че те вече нямат разговори с НАТО, а имат разговори само с ръководството на НАТО, което е във Вашингтон.
- Между впрочем днес лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов формулира тезата, че ако канцлер на Германия е била Ангела Меркел, това, което се случва сега, не би било възможно. Дали е вярно това съждение?
- Аз съм склонен да бъда съгласен с Бойко Борисов по този въпрос. Борисов познава Меркел и според мен той има основание да прави такива съждения. От своя страна, аз също мисля по подобен начин като Борисов.
- А колко големи ще са щетите за една малка България и може ли този външен конфликт да бъде фактор за наше вътрешно политическо единение?
- Аз бих искал да има някакво основание за единение, но на този етап българският политически елет не може да постигне това единение. Колкото до щетите – военни щети, разбира се, няма как да има. И тези военни действия, които в момента се разгръщат в Украйна, за щастие, не стигат до нас. Но ние можем да пострадаме икономически и аз се боя, че това вече се случва. Поради решението на Шолц да се спре „Северен поток“ 2, между другото той взе това решение, без да се консултира със Съвета на германските индустриалци, и действайки по този начин, уважаемият канцлер на Германия може силно да съкрати политическата си биография. Германският едър капитал не разрешава така да бъде подритван.
Така очевидно „Северен поток“ 2 скоро няма да тръгне, което означава, че цените на газа, може би Медведев не е прав, като казва, че ще стане по 2000 долара за 1000 кубически метра, явно преувеличава, склонен е към хиперболи, помня го, още когато беше президент, той непрекъснато преувеличаваше, но е достатъчно цените на газа да продължат да растат. Това също заплашва българската икономика с колапс.
- Това е свързано с производството на лекарства, торове, преработване на дървесина, дори хляб…
- Всичко е. Вие разбирате как цените на горивата, на енергията влиза в състава на цените на всички други промишлени стоки. Затова аз съм двойно неспокоен. Защото работещото днес, прости, Боже, правителство на България, явно не е в час. Там са събрани група неадекватни хора, които може би не са лоши хора сами по себе си, но като правителство ми насаждат много дълбока тревога. Значи тази икономическа заплаха за българските национални интереси е напълно реална. Боя се, че днешното българско правителство просто ще излезе с претенции към Путин да им праща сметките. Това не е смешно. Този правителствен екип не е отговорен. Същевременно България не е готова за избори и за каквото и да било.
- Как си представяте развитието на таза ситуация в Украйна, това блицкриг ли ще бъде, или конфликтът ще се проектира далеч във времето?
- Тук няма голяма изненада, защото след голямата реч на Путин от онази вечер беше ясно, че Русия ще демилитаризира Украйна и ще я денацифицира. В Киев в момента работят около 400 спецназовци. Това са руските командоси, които издирват родните нацисти по домовете им. Това е етап от украинската денацификация, която, разбира се, ще продължи още известно време. Демилитаризацията се свежда до щателно и методично унищожаване на всички военни обекти на Украйна плюс унищожаване на военноморския флот, което вече е факт. Факт също е унищожаването на ВВС и ПВО. Това според мен ще продължи от днес до утре.
Въпросът е как ще бъде създадена другата Украйна. Нацистка Украйна омръзна на всички. Осем години тя унищожаваше старци, жени и деца с артилерийски огън по границите на Донецк и Луганск. Там са ранени 60 000 души, убити са между 15 и 20 000, главно жени и деца, цивилни граждани. И никой не вдигна глас, никой в цивилизована Европа не се развълнува от тази практика. Даже Шолц каза, че е смешно твърдението, че в Донецк и Луганск е имало геноцид. На него може да му е смешно, но на участниците в тази трагедия никак даже не им е смешно. Ще призная в лично качество, че винаги съм харесвал Украйна. Чудесна страна беше до американския преврат, който пусна на власт украинските нацисти. Сега трябва да се мисли за бъдещата Украйна.
- А не е ли вярна тезата, че Путин се опитва да възстанови имперското величие на бившия СССР и сателитите му, между впрочем вчера беше 23 февруари – Денят на Съветската армия?
- Това е Денят на защитника на Отечеството. То е същото, което вие казвате. Но ако се приемат думите на Путин сериозно, няма никакви основания да се смята, че той ще възстановява Съветския съюз. Той самият е антикомунист и е достатъчно десен, за да се запретне да възстановява СССР. Сериозният анализ, който все още се прави на разни места по света, включително и в САЩ, ясно показва реалните цели на Путин. За съжаление, резултатите от тези анализи не стигат до световните медии, тъй като те живеят по собствена логика. Путин се опитва и според мен на този етап успешно, да превърне постсъветското пространство в зона за руско влияние, тъй като с прехода от еднополярен към многополяран свят този въпрос става важен и съдържателен.
Второ, Путин се опитва да изтласка от Източна Европа американските ударни сили и по този начин Източна Европа също да влезе в зоната на влияние на Русия. Няма нужда това да бъде нито руска империя, нито Съветски съюз, от което никой няма интерес. В Русия няма значими политически и културни сили, които да искат възстановяването на империята. Тези сили, които настояват за възстановяването на СССР, са все още маргинални и ще си останат такива. Ще има Руска федерация и толкоз.
- Ще успее ли все пак в плановете си, или няма да успее Путин?
- Този успех се разгръща пред очите ни - за разширяване на постсъветското пространство в зона на влияние. Вижте какво става в Казахстан, какво става в Таджикистан, вижте какво стана в Кавказ. Тук, на Балканите, Русия става все по-влиятелна сила. Вижте и специалните отношения на Кремъл, не лично на Путин, с Германия и Франция.
- А може би с Китай, с Индия?
- Това, което трябва да предизвика особен интерес, е, че докато ние с вас разговаряме, Китай е напълнил Тайванския пролив с военни кораби. И въпросът е дали Китай няма да използва украинската тупурдия, за да реши тайванския въпрос.
- Означава ли това нов световен ред?
- Новият световен ред е факт отдавна, още от лятото на миналата година. Избягвам този израз, защото това е любимият термин на Хитлер – „дас ное велт орднунг“. Става дума за преход от еднополярен към свят с няколко полюса на силата – САЩ, Русия и разбира се Китай. Много вълнуващ въпрос е ще успее ли ЕС също да стане полюсна сила. Засега няма такива индикации, а това нас ни засяга.
