Валентин Вацев с ПРОГНОЗА ТРЕПАЧ: Върхушката в Кремъл взима ГЛАВАТА НА ПУТИН, каква е ролята на Жан Виденов в схемата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическият анализатор доц. Валентин Вацев излиза с невероятни разкрития и прогноза трепач. Според него политбюро и върхушката в Кремъл вече обсъждат как да организират смяната на Владимир Путин и как точно да хвръкне главата му. В ретроспективен анализ за реализирането на схемата излиза и името на бившия български премиер Жан Виденов.
В интервю за "Труд" Вацев казва: Новините от позициите на американския президент Тръмп за войната в Украйна са едни от най-нетрайните, те траят от ден до пладне. Най-после той наложи санкции на Русия, те са вероятно под натиска на американския политически дневен ред.
Тези негови санкции не могат да затруднят руския политически елит, той решава други две задачи, твърди Вацев. Те са как да си върне зоните на контрол и влияние в Източна Европа, включително на Балканите. И второ - как да се реши въпросът с приемствеността на властта в Русия, т.е. кой ще наследи Путин.
Русия всъщност не е в изолация, докато работят механизмите на Брюксел. Освен това китайските и индийските купувания на петрол ще бъдат решени чрез посредници, както винаги става в такива случаи.
Тръмп чак сега започна със санкциите, защото много му хареса икономическата перспектива, която Путин му нарисува. Най-после трябва да видим очевидното - Тръмп пет пари не дава нито за НАТО, нито за ЕС, нито за ООН.
Той е типичен изолационист, каквито в Америка се случват на всеки 80-90 години. Това е етап, когато Америка отказва да си поставя цели, далеч от своите граници.
Тръмп е изцяло съсредоточен върху вътрешната си политика, не само защото има важни задачи там. През последните два месеца САЩ не са толкова безпроблемни. Защото неговите противници се окопитаха и се консолидираха и неговия главен противник - Демократическата партия - вече не е това, което беше, когато загубиха изборите миналия ноември.
В нейна подкрепа е демократическата глобална медия - тук слагам не само Си Ен Ен и Ню Йорк Таймс, но и голяма част от европейските и българските медии, които се равняват по медиите на Демократическата партия в САЩ.
Волята на тази партия се чува чак до Япония. Според мен Тръмп скоро ще загуби медийната битка, която е майката на всички други битки. Има медии, които го поддържат, но глобалната медия е против него. Си Ен Ен е супер медия, Ню Йорк Таймс се чете в цял свят. Така че Тръмп има повече от една причина да се занимава само с Америка и много му харесва икономическата перспектива, която Путин му нарисува.
С едно изречение: стига сме се карали за международните отношения, ние разполагаме с огромни ресурси, Русия има природни богатства за 132 трилиона долара. Тя е собственик на 64 процента от световните запаси на всичко.
Дай да търгуваме, по този начин ние ще модернизираме страната, а ти ще реиндустриализираш твоята страна. И икономическият субект Тръмп е възхитен от тази перспектива.
Но тъй като е длъжен и е принуден напоследък все повече да се съобразява с правилата на американския политически дневен ред, когато хората забележат, че Путин изобщо не се съобразява с волята на Белия дом, той може да каже, че е пратил 1-2 подводници на подходящи места, за да дисциплинират Русия.
Това беше крайно несериозно, той не е и длъжен да знае как работят подводниците. Не можеш да ги изправиш пред границите на Русия, за да стане страшно. Но тези негови санкции не могат да затруднят руския политически елит, той решава други две задачи.
Първо - как да си върне зоните на контрол и влияние в Източна Европа, включително на Балканите. И второ - как да се реши въпросът с приемствеността на властта в Русия, кой ще наследи Путин.
Защото официално са се разбрали, че това ще бъде тема за 2027 година, но темата е толкова тревожна, че се работи отсега - какво съотношение ще протече от приемника на Путин в Кремъл.
Разговорът за смяната на Путин е много сериозен. На този етап специализирани различни звена вече са го формулирали много сериозно, а не пропагандно. Например има един аналитичен център, който е направил изследване на състава на голямото путинско политбюро. Защото никой сериозен човек не вярва, че Путин натиска копчета под бюрото си и ръководи великата страна.
Нищо подобно, Путин се съобразява със специални посредници между него и големия елит. Това са някъде към петдесет души, сред които има представители на държавното управление, на частния бизнес, на промишления комплекс, на църквата. Там са представени всички, с които Путин е принуден да се съобразява.
Ако иска да направи нещо, той се консултира с тях. Затова понякога изглежда, че е бавен. Влизането в това политбюро е огромен успех за този, който е успял да се настани там. Това е съществен властови въпрос, който е много по-важен от самочувствието на Алла Пугачова и какво ще каже тя за Путин. Задачата за приемствеността на Путин е вече формулирана, но медиите се отнасят срамежливо към този проблем, работят с недомлъвки.
Втората задача пред руския политически елит е връщането на зоните за контрол и влияние на Русия в Източна Европа. Което Елцин и Горбачов предадоха и подариха на Америка, вярвайки на т. нар. Московски консенсус. Горбачов и Елцин вярваха, че ще построят нова руска държава и наистина Руската федерация е много по-различна от СССР и Руската империя.
Московският консенсус бе вярата, че има съгласие с Вашингтон така, щото Русия предава на Америка своите зони на влияние, които тя бе завоювала в резултат на победата си във Втората световна война - бившите социалистически страни и тези, които се влияеха от Русия. Като идеята беше Русия да се изтегли оттам и тя го направи, като от своя страна тя се надяваше и вярваше, че са постигнали американското съгласие Белия дом да не възразява срещу прокарването на тръбите на „Газпром“.
А в „Газпром“ си вярваха, че са мечът на империята. Той беше нещо от рода на държавно-частно предприятие, формално бе държавна собственост, която се използваше от една частна групичка от политически функционери, начело с Виктор Черномирдин.
Значи от една страна ние предаваме зоните на влияние на Америка, от друга страна Америка си затваря очите, че в нейните вече зони на влияние ние безпрепятствено прокарваме всички тръби, включително и през България.
Америка не бе съгласна с това и този консенсус отдавна е нарушен. Един от първите, които нарушиха този консенсус, беше българският министър-председател Жан Виденов.
Големият проблем за него започна, когато той отказа да изпълни искането на „Газпром“ да се прокара тръба през България и в резултат на това българското правителство бе свалено с усилията на руската агентура и българските приятели на руската агентура. Затова сега някак си е неудобно да се говори, но все някога някой ще трябва да каже истината по този въпрос.
После БСП предаде властта на Костов с надеждата той да разреши тръбата, но и той ги изигра.
Вацев отговаря и на въпроса какво ще стане с тези зони, включително и Балканите, ако Русия възстанови влиянието си в тях. Отново съветизация ли, или този път путинизация?
Не, това е несериозно, това да го оставим на ППДБ. Честно си признавам, че не разбирам термина „путинизация“. Нека Алла Пугачова да отговори на този въпрос.
