Валерия Велева: Новото Отровно трио Петков - Денков - Василев щурмуват с разрушителна страст и площадна лудост. И Радев се присламчва...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Върху енергията на интелигентните българи, гневни от действията на "мафиотизираното" управление, искащи нов ред и нова държава, избуя грозната агресия за овладяване на държавата от провалени политици и остатъци от подземния свят. Протестът, обязден от Христо Иванов и "Отровното трио" (Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков), не роди автентични лидери, не показа визия за бъдещето, не демонстрира способносст за съзидание... и се провали! Мутризира се!"
Това съм написала на 10.08.2020 година за протестите, които избухнаха в страната след като президентът Румен Радев вдигна юмрука си с призива "Мутри вън" и посочи отсреща сградата на "Дондуков"1.
ПРОТЕСТЪТ ОТ 2020 СПИХНА В ИДЕЙНАТА СИ БЕЗПОМОЩНОСТ И ПЛЛОЩАДНА АРОГАНТНОСТ
Всеки протест, който смята да постигне успех, има свои правила - има лидери, оратори, има цел, има начини как да се постигне целта, има начертани пътища, има план, има визия за бъдещето.
Протестите през 2020-а нямаха автентични лидери. Нямаха и план. Младите бяха фон за политическите аспирации на старите изхабени и провалени политици. Освен битите от полицията студенти, нито едно лице от протеста не доби публичност, не се открои като оратор, като водач, като нова фигура, която може да е алтернатива на статуквото.
Бунтът бе в ръцете на самопровъзгласилото се „Отровно трио“, което в идейната си и безпомощност го омаскари. Като абсолютни политически дилетанти "отровните" зовяха за „национална стачка“, тласкаха енергията на протеста към „гражданско неподчинение” и незаконосъобразни „граждански арести”. Великият площадник Хаджигенов начерта сценарий, според който, трябваше да бъде окупирано както Народното събрание, така и всички съдебни палати в страната.
Тогава другият велик мислител Христо Иванов издигна лозунгът „сваляме ги, пък после ще видим!“. Това можа да му роди главата, това изрече.
Е, видяхме какво стана после! След тези протести България затъна в спиралата на перманентни избори, държавата зацикли, мутри влязоха в парламента, а кешът - под крилото на президента. Агресията и омразата се превърнаха в норма на живот.
ПЕТ ГОДИНИ ПО КЪСНО...
Пак протести. Този път активирани с особената роля на социалните мрежи. И този път с основание: лоши сметки на държавата, лошо комуникирани, с лошо отношение към социални партньори, с подчертан властови инат и липса на уважение към недоволните и критикуващите. Само за няколко месеца поредища от грешни и нелепи решения на властта покачи градуса на обществения гняв (за който социолизи и анализатори предупреждавахме, че тлее в обществените недра) и той избухна в размери, които стъписаха всички.
Бюджетът бе поводът, а причината - масовото недоволство от ежедневния живот, от неуредиците на всички нива в държавата, от необоснованото покачване на цените и неспособността на държавата да се справи със спекулата. От простащината в парламента и агресията на улицата. От липсата на бъдеще за младите. От страха за живота утре.
И като капак на всичко това - политическата арогантност, която властта допусна. Заедно с грешната преценка, че щом в парламента има мнозинство, то това важи и за обществото.
Така гърнето се счупи!
КАКВО ОТТУК НАТАТЪК - ПОМИРЕНИЕ ИЛИ РЕВОЛЮЦИЯ
От действията на власт и опозиция зависи дали държавата ще бъде хвърлена в пожара на революционния бунт. Власт на площада не се дава. Пред управляващите обаче стои огромният проблем - доверието, което е сериозно подкопано и което показва, че всеки ден на власт ще бъде изпитание, а протестът ще е атмосферата. Властта рязко и категорично трябва да се върне в нормите на адекватното политическо общуване - с прозрачност и диалог.
С площада ще трябва да се говори.
Ако не е късно вече!
Пред протеста пък стои опасността да бъде употребен и политически яхнат, да бъде овладян от екстремисти и олигархични фигури.
Защото пак имаме "Отровно трио", което се вихри над протестиращите - този път Кирил Петков, Никоай Денков и Асен Василев - със същата площадна лудост от 2020 година, със същия революционен плам, със същата разрушителна страст и със същия лозунг: "махаме ги тия, после ще му мислим"! И със същите призиви за радикални действия.
Всеки протест извървява пътя си като връх на демокрацията и може да завърши с победа за исканията си, но може да ескалира и да прерастне в гражданска война. Тове бе избегнато през 1997 година с разума на политиците от БСП и СДС тогава и с рещаващата роля на президента Петър Стоянов.
За съжаление в момента не виждаме такъв разум. Въодушевено от огромното количество хора на площата новото "Отровно трио" целенасочено търси ескалация, която може да окървави държавата.
Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков са абсолютни подстрекатели и те ще омаскарят гражданския протест така, както го направиха Бабикян, Хаджигенов и Минеков преди пет години. Вече я няма интелигентната градска десница, виждаме агресивна, озлобена, крещяща и ругаеща протестна маса, която търси мъст... ковчези, бесилки, запалени кофи, горящи факли.
КАКВА АЛТЕРНАТИВА Е РАДЕВ
За разлика от протестите през 2020-а, когато Радев се скри и наблюдаваше зад перденцето на прозорците в кабинета си как озверелите агитки палят слама в краката на полицаите и ги замерват с павета, днес Радев се опитва да се прислачми към протеста. Повечето анализатори виждат в него алтернативата на днешната власт и чакат влакът му да спре на партийната гара.
Тук обаче изниква въпросът - каква алтернатива е Радев, какви послания за бъдещето има и какво е направил за 9-те години на върха на държавата, за да продължи напред?
Бегъл преглед:
Във външната политика - никакво постижение, никакъв пробив, никакво разширение на влиянието на България по света. Радев направи редица екзотични разходки на държавни разности, но вероятно е единственият европейски лидер който все още не е поканен в Белия дом. В Европа му нямат доверие, на Изток - не му обръщат внимание, в САЩ - не искат да го чуят.
Във вътрешната политика Радев не роди нито една общонародна инициатива, не изрече мисъл или послание, което да вдъхновява, да обединява, не създаде кръг около себе си от почтени и влиятелни българи (освен спорни безмесмени), които да транслират неговите послания в обществото. Радев остана сам - озлобен и интригантстващ зад стените на "Дондуков" 2.
За 9 години Радев се скара с основните политически субекти и тенденциозно прокарва тезата, че всички партии са дискредитирани, че цялата политическа система се нуждае от преучредяване и че той е единственият фактор, който народът одобрява. Идеите за налагане на авторитарния модел от 1934 година, тътенът на 19-майския държавен преврат звучат в посланията на Радев и това е крайно опасно.
Видимо е, че Радев неистово иска да управлява, невидимо е, че подмолно търси пътища за това, опитвайки се да дирижира задкулисно политически играчи в своя полза.
Заиграването му с еврото граничи с национално предателство. А заробващият договор с "Боташ" е еманация на икономическата му политика. Когато управляваха неговите служебни правителства, предприемаха масови чистки, политически назначения и грешни решения.
За 9 години Радев пося невиждана омраза и разделение в обществото, излизайки от конституционните си провомощия.
Това ли е алтернативата за бъдещето? С кого ще управлява Радев? С Асен Василев, с Ивайло Мирчев, с Костадинов или с Радостин Василев? И кои от тях ще ги има в следващия парламент?
Младите искат ли го Радев като анти-евро? Могат ли гневните млади да сложат в едно изречение името Копринков до "борба с корупцията"? Протестът приема ли Радев за свой потенциален водач, както той се опитва да се пришие в последното си обръщение? И защо на протеста не се чуха скандирания "за" Радев, а точно обратното?
ИСКАНИЯ ЗА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ
Ако опозицията и протестните настроения се институционализират - с ясни лидери, организация и послания - това може да доведе до искане за предсрочни избори, оставка или сериозно пренареждане на политическата карта. Това е многопластова кризисна ситуация, която ако не се овладее, ще има сериозни последици. Огромна опасност е, ако протестите станат социални, особено след влизане в еврозоната и видимото обедняване вследствие на скока на цените. Тогава мащабът на недоволството може да обхване широки слоеве и гневът да избие във "Всички вън"!
Но! Не е достатъчно само да се разруши старото, порочното. Трябва да се знае какво ще се построи на негово място.
Знае ли протестът, например, как ще участва в едни предсрочни избори? Къде е политическото му представителство? Къде е програмата му? Какво предлага?
Вчера приближените до Радев бизнесмени братя Бобокови заявиха: "Президентът да вдигне юмрук и да каже "напред" и ще ги изметем!". А кой идва след това? Бобокови ли? Да им припомним тогава: През лятото на 2020 площадът крещеше: "Ще победим, ще изчегъртаме зловредния тумор ГЕРБ"! Кого изчегъртаха?
После Тошко Йорданов се заричаше "Трябва да изчегъртаме цялата мръсотия на ГЕРБ". Къде е Тошко сега? В чия прегръдка?
Кирил Петков звънеше денонощно на Пеевски, за да му се хареса. Денков го водеше за ръка със себе се при преговори с протестиращи зърнопроизводители, а Ивайло Мирчев казваше, че без ДПС не може да се управлява. Това протестът знае ли го? Знае ли, че на гърба на младите през 2020 година тези тримата и тяхната кохорта се изкачиха до властта и я употребиха по най-позорен начин.
Историята учи, че трябва да взимаме поуки от собствените си грешки.
България днес е изправена пред поредната си криза - като общество, като партии, като власт и опозиция. И отново сме на ръба. Както много пъти в тези 36 години. Нямаме нужда от горящи площади, а от разумни политици. От държавници!
Големият Буров е казал: "Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава".
Мислете за България!
Валерия Велева, Епицентър.бг
