Последвайте ни в Google News Showcase
Днес се навършват 139 години от Априлското въстание, избухнало на 20 април (по стар стил) в Копривщица. То е потушено с много кръв, но привлича за първи път вниманието на света към случващото се в България. Варна отбеляза 139-годишнината от Априлското въстание с общоградско поклонение.
Пред паметника на Георги Бенковски на Алеята на възрожденците в Морската градина бе отслужена заупокойна молитва и с военен ритуал бяха положени венци и цветя. Априлското въстание е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти.
Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след събранието в Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени въоръжени представители на султанската власт, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Местният турски подуправетил - мюдюринът - бил убит, а в градчето била установена революционна власт.
Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 139 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро - Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.
