Последвайте ни в Google News Showcase
"Делян Пеевски ми е като син", обяви през 2011 г. банкерът Цветан Василев в интервю за Валерия Велева от "Труд".
Самото интервю имаше особен контекст. Когато излезе, собственикът на "Труд" Огнян Донев се разлюти и принуди Велева да напусне вестника. Сметна текста за провокация, защото по това време воюваше и с Василев, и с Пеевски.
Тази пикантерия обаче вече не е важна. По-важното е, че щом днешните смъртни врагове Василев и Пеевски някога са се афиширали като "родител и дете", е активиран митологичният сюжет за сблъсъка между бащите и синовете. Активирана е титаномахията.
В античния гръцки мит олимпийският бог Зевс се изправя срещу тиранията на баща си - титана Кронос. Битката е класическа, епична. Преразпределя целия древен свят. Гръмотевиците и циклопите на младия Зевс погребват дотогавашната йерархия, а титаните са заточени за вечни времена в подземното царство.
Пеевски и Василев едва ли са Зевс и Кронос, но че пускат светкавици, или поне ток, е ясно. Цялата държава се тресе от седмица в тяхното "късо съединение".
Сблъсъкът им не е просто куриоз, интрига, шоу, което жадната за зрелища тълпа поглъща с интерес. Вярно е, че всеки си има фенове и публика (най-малкото за двамата работят стотици хиляди българи). Вярно е и че има предоволни от зрелището - отколешните им бизнес врагове, които сега потриват ръце, че империята се разпада. Вярно е и че олигархичният дуел е далеч от делничните битови несгоди на редовия българин, който с отвращение коментира сюжета с цинично-пожелателното: "да се избиват гадовете..."
Вярно е обаче и че всички има тепърва да патим, ако разумът не надделее. Титаномахията преразпределя власт, ценности, блага. В един тотално хаотичен свят като нашия, това би имало ефекта на деструктивен разпад, особено на финансовия фронт.
Пагубно би било, ако междуличностният двубой между двама от най-влиятелните българи се пренесе на институционално ниво. Ако пострада сериозният бизнес и на двамата, ако се стигне до фалити, ако хиляди останат без работа, ако закъсат структуроопределящи за икономиката ни предприятия. А най-пагубно би било всъщност, ако пострада репутацията на Корпоративна търговска банка, една от стабилните и професионално функциониращи български финансови институции.
Дали Василев е виновен, или не, дали разследването срещу него ще прерасне в обвинение, ще реши Темида. Удар върху КТБ обаче ще разклати цялата система. Това не ни е нужно точно сега, когато кредитният рейтинг на страната бе понижен. Когато банките се "гърчат" от лоши кредити, а потребителят е с и без това разстроено доверие към банковата общност.
Искаме ли да се повтори кошмарът от зимата на 1996 г.? Помните ли фалитът на Първа частна банка? Забравихме ли Жан-Виденовата зима?
Ако някой е решил да си играе на Господ и му е хрумнало да трепе, трябва да си получи възмездието. В титаномахията, независимо от дискурса, има справедливост. Но нека не клатим целия Олимп заради страстите на гръмовержците му.
Пък и казано е - и най-лошият мир е по-добър от най-добрата война.