Вашингтон официално се оттегля от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег
Последвайте ни в Google News Showcase
Вашингтон официално се оттегля от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО). Решението на Белия дом, обявено в петък от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, се коментира от Леонид Слуцки, председател на Комитета на държавната дума по международни въпроси. За последиците от тази стъпка той разсъждава в статията „След ДРСМО: Как да осигурим стратегическа стабилност“, написана специално за „Российская газета“, представена без редакторска намеса, цитира "Фокус".
Договорът за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО) влиза в историята. Той е сключен между САЩ и СССР през 1987 г. и е един от символите на края на Студената война и стълбовете на световната архитектура за контрол на оръжията.
Цялата отговорност за разваляне на този договор, разбира се, е на Вашингтон, който едностранно обяви оттеглянето си от договора. Следователно САЩ си осигуряват „свободна ръка“ в условията на конфронтацията, която те отприщиха срещу Русия и Китай. И в това значителна роля играе военният компонент.
Вашингтон отдавна е поел курс за разваляне на ДРСМО. Съединените щати обаче цинично и систематично се опитват да хвърлят цялата вина за това на Москва. След като представиха на Русия необосновани твърдения за нарушение на задълженията, САЩ, които от години сами не спазват изискванията на договора, направиха всичко, за да не се водят преговори за премахване на взаимните претенции. Вместо диалог, на руската страна бе представен ултиматум.
Би било абсурдно Русия да остане единствената държава, която спазва ДРСМО, особено в условия, при които ракетите със среден и по-малък обсег са разглеждани от Вашингтон като инструмент за военно възпиране на Руската федерация, Китайската народна република и други „противници“. Руското ръководство взе абсолютно правилното решение - да реагира огледално.
В същото време крахът на ДРСМО нанася сериозен удар върху стратегическата стабилност. Най-голямата опасност е перспективата за разполагане на ракети със среден и малък обсег на действие в Европа, особено в Централна и Източна Европа. Времето им за полет от Полша или балтийските страни до Русия е толкова кратко (около 4 минути), че в този случай Москва ще трябва да приеме доктрината за превантивни удари. И тук рискът от ядрен конфликт „по погрешка“ е значително увеличен.
Ако Вашингтон започне да разполага с ракети със среден и по-малък обсег по суша в Азиатско-Тихоокеанския регион, вероятно е надпревара с оръжия между САЩ и Китай, значителна част от носителите на ядрен арсенал от които са именно ракетите, обхванати от ДРСМО. Това допълнително ще усложни задачата за поддържане на контрол над стратегическите ядрени оръжия и ще отслаби режима на неразпространение.
Прекратяването на ДРСМО обаче само по себе си не означава критично отслабване на сигурността на Русия. Надеждно ядрено възпиране е осигурено за години напред. Най-новите руски оръжия, включително хиперзвукови, гарантират способността да се унищожи потенциален враг, независимо от количествените параметри на американските ядрени ракети и системи за противоракетна отбрана. Следователно опасността от ново състезание за ядрени оръжия не трябва да се разпространява в Русия.
В тази връзка "смъртта" на ДРСМО трябва по-скоро да се приеме като оправдание за започване на сериозна работа за укрепване на стратегическата стабилност в новите военно-стратегически условия. Тези условия, на първо място, трябва да включват фактора на „третите“ ядрени сили (не само Китай, но и Великобритания и Франция) в руско-американския диалог, липсата на линия между ядрено и стратегическо неядрено въоръжение, засилването на конфронтационната политика във Вашингтон, както и постепенно отмиране на договорите за намаляване на ядрените оръжия.
Като се имат предвид всички тези компоненти, ние, първо, трябва да продължим да преговаряме със Съединените щати относно неразгръщането на РСМО в Европа, особено в страните от Централна и Източна Европа и Прибалтика. При различен сценарий заплахите от глобален ядрен конфликт значително нарастват. Време е Вашингтон да се откаже от илюзиите, че военният сблъсък вероятно ще бъде ограничен до чисто европейски театър на действие. В случай на атака срещу Русия от територията на европейските страни-участнички в НАТО, ответният удар ще последва не само в Европа, но и в центъра за вземане на решения, тоест САЩ.
Второ, необходимо е да се стремим към удължаване на Договора за СТАРТ (START-3), единственият механизъм, който понастоящем регулира „правилата на играта“ в областта на ядрените оръжия и гарантира режим на прозрачност и предсказуемост. В случай на непродължаването му няма да има инструменти, ограничаващи състезанието с оръжие.
В същото време е важно да не се поддаваме на „триковете“ на Белия дом, по-специално на предложението на президента на САЩ Доналд Тръмп за включване на Китай в преговорите за намаляване на ядрените оръжия. От Вашингтон подобна линия изглежда като опит да оправдае предварително своята неясна позиция по СТАРТ-3 и в същото време да се въведе елемент на недоверие в руско-китайските отношения. Москва не е против формата на тристранния диалог, но дали Пекин ще приеме това? Отговорът досега е отрицателен.
Необходимо е също така да се спре налагането на Русия като условие за удължаване на СТАРТ-3 "сделка" по отношение на тактическите ядрени оръжия. Това ще доведе само до едностранно разоръжаване на Русия и до формиране на сериозен военен дисбаланс в полза на НАТО. Ако трябва да изберем между непродължаването на СТАРТ-3 и "контрола" над руските тактически ядрени оръжия, тогава "по-малкото зло" ще бъде прекратяването на договора. Но дори и в този случай е необходимо да се постигне споразумение за запазване на мерките за прозрачност на стратегическите ядрени оръжия.
Трето, трябва да се водят преговори със Съединените щати и други ядрени държави за стратегическата стабилност като цяло, за адаптирането на мерките за осигуряването й към новата военно-стратегическа ситуация.
В този контекст можем само да приветстваме започването на диалог за стратегическата стабилност между Русия и Съединените щати на ниво министерства на външни работи. Бих искал да се надявам, че в годината, останала преди президентската кампания в Съединените щати да достигне финала, ще бъде възможно да се продължи напред по този въпрос. Ние на парламентарно ниво ще помогнем за това по всякакъв начин.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
