Вашингтон поуст: Отношението на Путин към Украйна не е по-различно от това на другите руски лидери
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Темата за войната в Украйна изчезна от първите страници. Преди 18 месеца, когато руският президент Владимир Путин завзе Крим и провокира проруското въстание в Донбас, Украйна беше гореща новина. Всички осъждаха Путин, а против Русия бяха въведени съкрушителни икономически санкции.
Отношенията между Изтока и Запада сериозно се влошиха, а дипломатите заговориха за предпоставки за нова Студена война. Сега Украйна, както и европейската криза, са загубили своята актуалност. Една от причините е потокът от други новини, от глобалните икономически сътресения и наплива на отчаяли се арабски и африкански имигранти и бежанци в Европа до безумната ярост на президентската надпревара в САЩ. Но има и друга не по-малко важна причина. Изглежда, че Путин е спечелил своята малка война в Украйна, а неговите изтласкани настрани западни критици гледат и пръскат слюнки в безпомощна ярост.
Преди около година на Путин му се наложи да вземе едно от най-важните си решения за целия си президентски мандат: или да сключи компромисна сделка с украинския президент Петро Порошенко, или открито да изпрати на война своите войски и танкове. За учудване на много наблюдатели, украинската армия и доброволчески батальони, както тогава ни се струваше, бяха на две крачки от разгрома на путинските бунтовници. Сблъсквайки се със заплахата от поражение, Путин удвои усилията и заповяда на своите войски да пресекат границата, за да спрат украинското настъпление.
Той явно искаше да докаже на Порошенко и неговите западни спонсори, че във войната между Русия и Украйна Русия ще победи. Путин и Порошенко сключиха нестабилно споразумение за прекратяване на огъня за няколко седмици, което както се и очакваше не беше изпълнено. В началото на 2015 г. германският канцлер Ангела Меркел договори спешно ново прекратяване на огъня, макар тя, както и президентът Барак Обама, да знаеха, че примирието до голяма степен зависи от това, дали Порошенко и неговите колеги в Киев признават бунтовническите лидери от Донецк и Луганск /което би им осигурило някаква форма на легитимност/ и дали ще предоставят на тези региони автономия в състава на Украйна.
Както се оказа на Порошенко му е изключително трудно да преглътне този горчив хап. Той се сблъска с много силната опозиция в лицето на десните екстремисти, нестабилната държава, която ръководи, се оказа в още по-голяма икономическа и политическа беда. Но друго нещо е много по-важно. Сега той вече знае, че нито Германия, нито САЩ ще започнат война заради Украйна. Да, те ще произнасят горещи думи на подкрепа, ще предоставят скромна финансова и военна помощ, но нищо повече.
В такава ситуация, виждайки предпазливостта на Запада и отстъплението на Киев, Путин бавно, но уверено „замрази“ конфликта, както той постъпи през 2008 г. в бившата съветска република Грузия. Днес стопанинът на Кремъл в много по-голяма степен, отколкото западните лидери, може да влияе, а при необходимост и да управлява хода на икономическите и политическите събития в Украйна. За своята „победа“ на Путин му се наложи да плати голяма цена. Неговата икономика се препъва, неговата репутация пострада, а Русия се завръща към вътрешното безредие и недоволство, което е напълно реално и постепенно се усилва.
Но за момента всичко това не е повлияло по някакъв начин на неговите позиции в страната. Изглежда, че той е напълно способен да запази своя почти диктаторски контрол над политическата власт. Понякога ми се присънва невероятен сън – че ние по някакъв магически начин сме преместили Украйна в Западна Европа, за да може тя да процъфтява като западна демокрация с жизнеспособна и активна икономика. Украйна заслужава такова бъдеще. Но ние не можем да направим това. И Украйна винаги ще има обща граница с Русия, както и обща култура, език и религия. Голяма част от своето историческо съществуване Украйна е влизала в състава на Русия, ставайки независима държава едва през 1991 г., когато се разпадна Съветския Съюз.
На Украйна й е трудно в руската „близка чужбина“, във вътрешния двор на московската „сфера на влияние“. Дали ни харесва или не, но Русия е доминиращата сила в Източна Европа и никакво реално разрешение на кризата няма да има, докато Русия и Украйна не изработят помежду си взаимно приемливо временно споразумение. Отношението на Путин към Украйна прилича на отношението на другите руски лидери. Той не е измислил нищо ново. За него нирвана – това е славянска конфедерация, включваща Русия, Беларус и Украйна, които той нарича „исторически руски земи“.
Украинската столица Киев той нарича „майка на руските градове“, а също така говори за „стремежите на руснаците, Древна Рус“ и за това, че Русия и Украйна са свързани с над хилядолетна история. Путин допуска съществуването на независима Украйна, ако тя бъде „приятелски“ настроена по отношение на националните интереси на Русия. Както всеки деспот, той се доверява само на себе си, когато дава определението на такава дружба. Путин многократно е намеквал, че иска да свика конференция подобна на Ялтенската, на която той заедно с останалите световни лидери ще може да прекрои картата на Европа, възникнала след 1991 г.
Това едва ли е възможно, но Путин мисли, че разполага с време. Украйна се гърчи в неговите стоманени обятия, и той смята, че неговите противници на Запад са слаби, разединени, безнравствени и в създалите се условия могат да сключат сделка с него, която да го удовлетворява. / ----------------------- Марвин Калб, старши съветник в центъра „Пулицър“ и сътрудник на Института „Брукингс“. Този месец се очаква да излезе книгата му „Имперска авантюра: Путин, Украйна и новата Студена война“. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон поуст“.
