Последвайте ни в Google News Showcase
В Зограф никой не вярва на това, което се говори тук, отец Ромил беше добър свещеник... Това е част от словото на йеромонах Кирил - пратеник на Светата Зографска обител по повод 40 дни от смъртта на айтоския свещеник Ромил (роден като Пею Ангелов Негозов), съобщава "Флагман". В църквата „Св.Димитър Солунски”, докато тече заупокойната литургия в присъствието на 20 свещеници, дошли от цялата митрополия, се чуват и други изказвания с подобни изводи – че е невъзможно толкова отдаден на религията човек да се самоубие и че като цяло духовенството не иска да допусне от светската власт в лицето на Прокуратура и МВР обяснение, че 50-годишният Ромил сам е стегнал въжето около врата си, погазвайки най- тежкия закон на Църквата – да самоотнемеш живота си, даден от Господ.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Подобна почит за починал свещеник, особено в този случай, за който разследващите органи на 100% са категорични че няма данни за насилие, се отдава твърде рядко – както по време на литургията в църквата, където на 28 септември се стичат много миряни, нито на гроба му за панихидата след това.
Мистерията около потресаващата смърт на обичания свещеник наистина стои неразгадана, след като на 20 август т.г. той не се прибра у дома си, а на другия ден сутринта бе намерен обесен на пречупен клон в гората между селата Вресово и Череша. Образувана бе преписка по най-тежкия състав от НК – за умишлено убийство или за склоняване към самоубийство, наблюдаващ прокурор е ръководителят на Окръжна прокуратура Георги Чинев, но не защото, според криминалистите, има нещо сложно в разплитането, а просто защото е бил дежурен по график на 21 август. В случая, според полицаи от РУП-Руен, на чиято територия бе намерен трупа със стегнатия клуп и според съдебните лекари, няма нищо извънредно.
Хората в Айтос са категорични, че свещеникът им бил олицетворение на почтеност и отдаденост на Църквата, заради което било невъзможно да се обеси. А и нямало причини от друг характер, за да го направи. Междувременно из града плъзнаха слухове, че вероятно е натрупал дългове от онлайн залагания, че може да е бил тайно пристрастен към хазарта, но най-вече се заговори за злоупотреби от аренда на църковни земи.
Вдовицата на Ромил – Мери Негозова работи в малкото магазинче за икони и свещи пред самата църква. Тя е скромна и смирена жена, на 45 години, интелигентна и с обрани обноски, в семпло облекло, лишена дори от капка суета. 2 „Аз не знам какво стана с моя мъж. До днес не знам, объркана съм. Нямам никакво обяснение! Убедена съм, че има външна намеса в тази смърт...”, започва разказа си Мери, а от очите й се стичат сълзи. Семейството с двете им дъщери – студентка на 24 г. и ученичка на 17 г. живеело в служебен апартамент на Църквата от 25 години, откакто пристигнали в Айтос. Той бил с чиста площ 80 кв.м. Имотното им състояние през това време се увеличило с вила край града, която обаче още била недостроена.
„Въпреки че доникъде не сме, лятото отиваме там на хладно. Същият ден, на 20 август, аз, Пею и малката ни дъщеря, се качихме в служебната кола и дойдохме в храма около 8 часа за сутрешна служба. Той си беше в нормалното си спокойно състояние. Предната вече също. Към 10 часа каза, че заминава на кръщавка в Руен, откъдето трябва да се върне обратно тук, защото имаше още едно кръщене за 15 часа. С него никога за нищо не сме се карали, освен че напоследък все му виках: Ти от строеж на църкви нямаш време вилата да завършиш. Алкохол не употребяваше – всеки, който го познава ще ви каже, че я изпиваше 50 грама за една година, я не. Нямаше феуйсбук, нито лаптоп, нито таблет. Аз също. Лаптопът у дома ни е общ - на цялото семейство. Телефонът му бе обикновен самсунг от най-евтините, купуван заедно с моя преди 4 години, (показва стар олющен апарат в треперещите си ръце), но аз мисля, че трябва да видят в него с кого е имал среща същия този ден. Оказан му е натиск. Въже в джипа нямаше – аз щях да знам. Защото всеки ден виждам какво слага по седалките и в багажника. Въжето, с което се е обесил се е появило отнякъде. Ако го беше купил същия ден от някой магазин в Айтос досега щяха да ми кажат.”
На въпрос дали е бил пристрастен към някакъв вид хазарт, Мери отрече със същата категоричност, с каквато може да се допусне любовна драма. Ето какво каза тя по повод предстоящия ден след смъртта на Ромил епархийски съвет в Сливен:
„Това беше редовно заседание и няма защо да се е притеснявал за дадените под аренда земи, защото сумите постъпваха по банкова сметка. И терените са раздадени за много години напред. Ако имаше притеснение за това, аз щях да знам. Тук, в нашата църква има и счетоводител. Договорите се подписват с Църковното настоятелство, няма как той да отклони средства за себе си.
Джипът „Дачия” бе дарение на Настоятелството от арендатора Валентин Георгиев и няма нищо незаконно в това, с документи е предаден. Аз самата нямам какво да крия –личният ми живот е на показ, дори шофьорска книжка нямам. Досега обаче съпругът ми бе моята опора, а сега аз не знам как ще се справя сама с двете ни пораснали деца, които се нуждаят тепърва от подкрепа, за да поемат по своя път”, казва Мери и влиза в малкото усойно магазинче с иконите, треперейки повече от покруса, отколкото от студ в ранния есенен ден.
