Вежди Рашидов гневен: Бездарници посегнаха на иконата на българското изкуство - Майстора, за да представят джендъри като „другите българки“

ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След мен в управлението на това министерство се упражняваха хора неадекватни към понятието култура, посредствени, но с придобито самочувствие на бездарието, което роди също толкова неадекватни действия, които бяха повод единствено за скандали и за нищо, свързано с културата. Това заявява пред "Труд" бившият министър на културата Вежди Рашидов, коментирайки скандала с проекта, финансиран с 10 000 лева от ведомството, в който транссексуални позират за снимки, имитиращи някои от великите картини на Владимир Димитров-Майстора.
"Това е един проект на посредствени хора, които са избрали автор като Майстора, който е икона в българското изкуство. Ако не беше името на Майстора, то и имената на тези нямаше да бъдат забелязани. А колкото до простотията – едни транссексуални, вместо да си гледат живота такъв, какъвто те искат да го живеят, се противопоставят на красотата на българката, която е ненадмината. А образите на „другите българки“ предизвикват скандал за 10 хиляди лева, платени от българския данъкоплатец. За съжаление, тези пари са от бюджета на бедното министерство на културата и са дадени в момент, когато българските музиканти трудно биват подпомагани дори с по 300 лева заради Ковид кризата. Това е агресията на посредствеността", категоричен е Рашидов.
Запитан защо Национален фонд култура финансира подобни проекти, той заявява: "За този фонд моят скромен принос е, че преди две години наново вкарах законопроект, за да може 10 процента от приходите на спортния тотализатор да отиват за него. За мен е много странно защо в комисията по оценката на проекта няма художник, който да се противопостави на тази нелепост и глупост да заменяш лицата на най-прекрасните образи в изкуството с лицата на джендъри. Не е ли това морално падение? Ако се направи необходимия одит и се открие, че има безразборното харчене без отчетност във фонда, данните трябва незабавно да бъдат предадени на българската прокуратура. Тази безотчетност вероятно се отнася до още много нищо не значещи творби. Бездарието ражда бездарие".
Вежди Рашидов отбелязва, че опити за подобен тип пошла пропаганда са съществували и по времето, когато той е бил министър на културата: "Всички помните онези протести за моята оставка, подкрепени от кръга „Капитал“ /на които не позволих да си присвоят ателието на великия Андрей Николов – Червената къща / и от хора, отхвърлени заради своите бездарни нещастни проекти. Това беше основният повод за повдигнатото безпокойство на „пеликаните“ – че нито един техен „номер“ не проработи. Българската култура не е повод за забавление на един или друг. Всичко, което е светиня, единственото задължение на обществото е да го запази, защото то е основание за самочувствието на нацията. Подобна глупост като нашите жалки „пърформанси“ и какви ли не опити за еректиране на болни души чрез парите на данъкоплатеца са невъзможни. Ще дам пример с Барселона където нито с Гауди, нито с Пикасо, нито със Салвадор Дали, нито с Хуан Миро някой си е позволявал подобна гавра. И това е така, защото цивилизованите страни ревностно пазят своята идентичност и достойнство".
"Ние загубихме мярката. Демокрацията не е анархия , а е низ от законови порядки. Тотално сме сбъркали, ако смятаме, че безпардонните и безразборните действия на едно общество се наричат демокрация, затова смятам, че е размита границата между свободата и свободията. Ако харчим средства за нищо, такъв тип поведение не може да се нарече социална ангажираност – социална ангажираност е да създадеш условия за развитие на таланта, където и да се намира той, и за развитие на българската култура. Останалото е безсмислие, което оставя бели страници на пътя ни към бъдещето", заявява Рашидов.
Той е категоричен, че като министър на културата не е раздавал бонуси и заплати от по 4000-5000 лв. на съветниците си, както се оказа, че е правил служебният министър Велислав Минеков: "
Никога не съм си позволявал да раздавам безразборно бонуси, имал съм за съветници в двата си мандата четирима достойни български интелектуалци, които работеха всеотдайно за реформите, които направихме. И техните възнаграждения не са били повече от хиляда лева. А колкото до това недоразумение, раздавало по 4-5 хиляди лева бонуси и по 20-30 хиляди лева хонорари на свои приближени протестъри, приели ролята на съветници незнайно на какво и този, който омаскари и обруга паметници на културата, един човек, който нарича себе си творец, без да има творчество, тази нещастна случайност, който орева орталъка да плюе за корупция – сега той стана символ на корупция и на нищо друго. Смятам, че това е от компетенцията на българската прокуратура. В цивилизованите страни това би се квалифицирало като безпардонна кражба".
Запитан как той и колегите му ще работят с новия министър на културата, който се представя с „Аз съм Наско”, Рашидов отговаря: "Винаги съм се опитвал да бъда толерантен и да уважавам личността на всеки. Но и винаги ще бъда остро критичен към всеки, който е безсмислено на това място и който не е полезен за българската култура. Именно затова добронамерено казвам, че е редно да дадем шанс на новия министър на културата. А той нека сам реши как да се казва".
Вежди Рашидов е категоричен, че засега новият кабинет се изявява като правителство "на едни много говорещи хора и нищо налице". "Сигурен съм, че и те самите знаят, че техният мандат ще е кратък – и с просто око се вижда, че бързат да се осребрят, докато са на власт. Вместо да свърши важна работа, парламентът се занимава по цял ден със себе си и със зелените си карти, а министрите са от сутрин до вечер на телевизора в една говорилня. Има стара мъдрост – нивата не ще молитва, а мотика. А виждам, че пред нас копаещи още няма, а само говорещи", заявява Вежди Рашидов.

