За Левски се сещаме в деня на обесването му, а за култура – на 24 май
Последвайте ни в Google News Showcase
Вежди Рашидов един от най-изявените български скулптори. Носител е на многобройни международни награди, а творбите му са притежание на редица световни музеи и частни колекционери.
Бил е член на обществения Съвет по култура при президента Петър Стоянов и член на Съвета по духовно развитие към президента Георги Първанов.
На изборите за 41-о Народно събрание е избран за депутат от партия ГЕРБ. По-късно става министър на културата в правителството на Бойко Борисов. Народен представител е и в 42-ото НС.
- 24 май съвпада с деня за размисъл за евровота. За какво най-вече трябва да размишляваме в този ден, г-н Рашидов?
- Такова „мислене“ ще падне, че отново ще докараме БСП, ДПС и „Атака” във властта. А за това се иска наистина голям майсторлък.
- Може ли да очакваме някакви обрати в конфигурацията в парламента след евроизборите?
- Отговорите на този въпрос не са при мен. Нека да поживеем, за да видим дали такова нещо ще се случи.
- Как си обяснявате възхода на Николай Бареков, какво е неговото политическо бъдеще?
- Има хора, за които аз заради личната си хигиена не бих си позволил да говоря лошо. Един от тях е Бареков. Причината е проста – с неговия баща бяхме заедно войници в казармата и прекрасни приятели. Тогава Николай беше едно прекрасно бебе, което държах в ръцете си. Младостта е прекрасно нещо. Дано не бъде изконсумиран и захвърлен, както често в живота се случва…
- Много елейни думи за мястото на българската култура се чуват на 24 май. Но истината е, че съвременните ни политици набутаха културата в прашния ъгъл. Защо стана така?
- При нас стана начин на живот да бъдем мили, добри, морални и патриоти само на празници. За Левски се сещаме в деня на Левски, за Ботев – само на годишнини, а за култура – разбира се, на 24 май. Това понятие отсъства от речника на голяма част от българските политици не от днес или от вчера, а от 25 години насам. Българските творци служат за употреба на политиците само по време на избори или за снимки с тях, за да се хвалят сред своите съселяни какви известни хора познават. Установил съм, че те не мразят изкуството, а просто не го разбират и нямат никакво отношение към онова, което не се изразява с финикийски знаци.
- Понякога хулят младите, че са бездуховни, а какво правят хората на духа това да не е така? Имам чувството, че творците ни са изпаднали в някакво безвремие и апатия към случващото се около тях.
- Не бих си позволил да кажа, че младите хора са лоши. Напротив. Драмата на младите е липсата на чувствителност към живия живот. Те „се раждат“ в кутията на компютъра и духовното им израстване остава там на това ниво, а познанията им за живота в много от случаите остават в техните чатове. А колкото до по-старото поколение – то винаги сме били на принципа: “Долу царят! Да живее царят!“
- Преди седмица Народното събрание прие специален закон за МВР, в който се урежда статутът на работещите в тази сфера. Защо не се прави това и за дейците на културата, много от които са с унизителни пенсии, а някои дори и без такива?
- Българските полицаи са били винаги уважавани от хората в обществото. И неслучайно те получават едно от добрите заплащания, докато хората в културата като директори на музеи, читалища, библиотеки – хора с висше образование и широки познания в своите области, живеят с ниски заплати.
Колкото до закона, който се прие в Народното събрание миналата седмица, в основата си е сбъркан, защото излиза, че вместо да бъдем пазени от българската полиция, за заплатите на която плащаме данъци, правим закон, с който бедният български народ трябва да опазва полицията. Смятам, че МВР трябва да влезе в основната си функция – да пази обществото от битовата престъпност, от кражба на имущество и основно – да предотвратява престъпните действия, а не да констатира престъпления, които вече са извършени.
- Министърът на културата Петър Стоянович има едно крилато изречение: „Не съм си представял, че с толкова малко култура се занимава министърът на културата!” Така ли е наистина?
- Хубава мисъл, но човек трябва да разбере, че култура се прави от хора, които са талантливи. Латинският превод на думата министър е слуга, а министърът не е нищо повече от един високопоставен чиновник, който трябва добре да си гледа работата.
- Какво е вашето отношение към паметниците и произведенията на изкуството от времето на социализма и имат ли място в днешните времена?
- Всеки паметник покрива само времето, в което той е създаден. Понякога си мисля, че в България няма смисъл да има паметници, без значение те от кое време и от коя епоха са. Защото от народ, който няма респект и уважение към историята си, няма какво да очакваме за бъдещето си. Ние сме майстори на унищожаването на своята идентичност, независимо дали това ни се харесва или не.
- В тази връзка как ще коментирате поведението на Стоянович, който нарече Вапцаров терорист, а след това поднася цветя пред паметника му?
- В живота има и много други объркващи неща. Познавам хора, израснали в уста със златната лъжичка на тежката комунистическа номенклатура, добре обслужвани от ЦК на БКП, преминали метаморфозата на крайната демокрация, усетили вкуса на гергьовденското агне, потърсили реализация като граждани на България и реализирани по времето на синия социализъм. Какво да се прави – държавната ясла е сладка на много хора.
- Какво се случва с т. нар. „Български Лувър”, кога ще отвори врати?
- „Български Лувър“ вече има, както има и нов министър. След мен се изредиха двама министри. Така че въпросът за новия голям музей е към новия министър.
